Постинг
31.01.2016 11:41 -
Още веднъж за учебните програми
Истерията около "новите учебници" за жалост се сведе само до това дали е робство, дали е иго, дали е присъствие, владичество или съвместно съжителство. При всички случаи не е робство в истинския смисъл на думата, но исторически коректно и правилно е да се използва думата иго, тъй като съвременниците му така са го описали.
Наистина истерията беше огромна и като че ли за пореден път показахме, че не мислим правилно. Нито Левски, нито Ботев, нито Бенковски, нито Стамболов, нито който и да е от нашите възрожденци и революционери не е бил роб и не се е чувствал роб. Аз не мога да си обясня какво е това национално самочувствие, идващо от това непрекъснато да си напомняме и едва ли не да се гордеем с това, че 500 години сме били мачкани. В същото време в учебниците по история открай време се отделя много повече внимание на тези 500 години, а не на годините, вековете и на събитията, когато сме били силна държава и когато ние сме мачкали враговете на родината си. "Честваме" смъртта на нашите национални герои като че ли се радваме от това, че са били убити или обесени, а не датите на тяхното раждане. Няма друг такъв народ като нас.
Лично аз съм на мнение, че в програмите по история трябва да бъдат застъпени много повече периодите на Златният век, на силната Втора българска държава, въпреки че тя завършва трагично, на невероятният бум и национален подем непосредствено след 1878 г., на брилятните победи на българската армия във войните за национално освобождение. Именно това възпитава у децата истинска национална гордост.
Патриотизъм не е това в социалните мрежи да се публикуват снимки от Батак или обесването на Васил Левски. И именно това и заради това като че ли в случая не се обърна достатъчно внимание на основният проблем в програмите за образование и се въртеше истерията буквално около един термин и една думичка.
Оказа се, че липсват цели 10 века в един от класовете по история, а именно-Средновековието. 1. клас ще започват да учат Античност, което до момента аз лично нямам спомен да е било. Това също е проблем. Не разбирам защо първите седмици и месеци първолачетата трябва да учат египтяни, перси и гърци, а не обучението им да започне с кан Кубрат и кан Аспарух и с българската история. Античността е много далече за дете на 5-6 години, много е материала дори за повърхностно запознаване с този период. Вместо да правят такива необясними гимнастики и разместване на учебния материал, беше достатъчно да се ревизира сегашното съдържание на учебниците по история. Средновековна българска история се учеше от 1. до 7. или 8. клас всяка година и тук трябваше да се изчисти, защото имаше повторения на уроците, вярно, с малко повече вкарани подробности в следващите класове, но на практика повтаряне на учебното съдържание.
Имаше и идеи периодът след 1944 г. също да се изучава, лично аз съм категорично против, тъй като трябва да минат поне 70-90 години от дадено събитие, за да може да се даде безпристрастна оценка на него и тогава то да се учи. Отделно, че програмата по история от 1. до 12. клас наистина е претоварена, особено по по-горните класове и дори сега недостигат учебните часове за пълно преподаване на целия обем материал, че и още уроци да се добавят.
По литература се вдигна вой, че можело да отпаднат Смирненски и Вапцаров и Пасий. Първо за Паисий наистина има логика да се изучава паралелно с програмата по история, която разглежда периода, в който е писал той своята история. А самата "История болгарская" може да се изучава и по-рано, макар и фрагментирано и непълно, и в часовете по история преди да бъде разгледана изцяло в часовете по литература. Колкото до Смирненски и Вапцаров, те са брилянтни български поети и трябва да се изучават, но след като се направи разбор на произведенията им и се оставят по 1 или 2, но които не са идеологически и политически обвързани.
При всички случаи трябва да се направи и ревизия на съдържанието по литература. Аз лично не виждам абсолютно никакъв смисъл в 5-8. клас да се изучават древногръцките трагедии и подобни- имам предвид Омир, Софокъл и такива от по-ново време- Данте. Те са толкова далече от съвременността и толкова трудно се възприемат, че е чиста загуба на учебни часове да се учат. Още повече, след 2-3 седмици надали учениците си спомнят нещо от тях, да не говорим, че реално те са нечитаеми вече.
Друг важен аспект в обучението по литература е самата методика на правене на анализ на произведение. Сегашното интерпретативно съчинение, което карат децата да пишат като анализ, е погрешно. Първо, защото е порочна методика- тук се заучават готови анализи и просто се наизустяват, т.е., ученикът не мисли върху произведението, а зубри някакви анализи. Второ- погрешно е да се налага как да се възприема едно литературно произведение. Всеки читател възприема различно. Трето- обучението по литература трябва да е насочено към развиване на мисленето на учениците и те трябва да учат и зубрят анализи, ами сами да съставят свой анализ и свой "прочит" на съответното литературно произведение, тъй като в момента не е насочена философията на образование към това те са мислят, а към това просто да възпроизвеждат готови анализи. А това е абсолютно погрешно.
Наистина истерията беше огромна и като че ли за пореден път показахме, че не мислим правилно. Нито Левски, нито Ботев, нито Бенковски, нито Стамболов, нито който и да е от нашите възрожденци и революционери не е бил роб и не се е чувствал роб. Аз не мога да си обясня какво е това национално самочувствие, идващо от това непрекъснато да си напомняме и едва ли не да се гордеем с това, че 500 години сме били мачкани. В същото време в учебниците по история открай време се отделя много повече внимание на тези 500 години, а не на годините, вековете и на събитията, когато сме били силна държава и когато ние сме мачкали враговете на родината си. "Честваме" смъртта на нашите национални герои като че ли се радваме от това, че са били убити или обесени, а не датите на тяхното раждане. Няма друг такъв народ като нас.
Лично аз съм на мнение, че в програмите по история трябва да бъдат застъпени много повече периодите на Златният век, на силната Втора българска държава, въпреки че тя завършва трагично, на невероятният бум и национален подем непосредствено след 1878 г., на брилятните победи на българската армия във войните за национално освобождение. Именно това възпитава у децата истинска национална гордост.
Патриотизъм не е това в социалните мрежи да се публикуват снимки от Батак или обесването на Васил Левски. И именно това и заради това като че ли в случая не се обърна достатъчно внимание на основният проблем в програмите за образование и се въртеше истерията буквално около един термин и една думичка.
Оказа се, че липсват цели 10 века в един от класовете по история, а именно-Средновековието. 1. клас ще започват да учат Античност, което до момента аз лично нямам спомен да е било. Това също е проблем. Не разбирам защо първите седмици и месеци първолачетата трябва да учат египтяни, перси и гърци, а не обучението им да започне с кан Кубрат и кан Аспарух и с българската история. Античността е много далече за дете на 5-6 години, много е материала дори за повърхностно запознаване с този период. Вместо да правят такива необясними гимнастики и разместване на учебния материал, беше достатъчно да се ревизира сегашното съдържание на учебниците по история. Средновековна българска история се учеше от 1. до 7. или 8. клас всяка година и тук трябваше да се изчисти, защото имаше повторения на уроците, вярно, с малко повече вкарани подробности в следващите класове, но на практика повтаряне на учебното съдържание.
Имаше и идеи периодът след 1944 г. също да се изучава, лично аз съм категорично против, тъй като трябва да минат поне 70-90 години от дадено събитие, за да може да се даде безпристрастна оценка на него и тогава то да се учи. Отделно, че програмата по история от 1. до 12. клас наистина е претоварена, особено по по-горните класове и дори сега недостигат учебните часове за пълно преподаване на целия обем материал, че и още уроци да се добавят.
По литература се вдигна вой, че можело да отпаднат Смирненски и Вапцаров и Пасий. Първо за Паисий наистина има логика да се изучава паралелно с програмата по история, която разглежда периода, в който е писал той своята история. А самата "История болгарская" може да се изучава и по-рано, макар и фрагментирано и непълно, и в часовете по история преди да бъде разгледана изцяло в часовете по литература. Колкото до Смирненски и Вапцаров, те са брилянтни български поети и трябва да се изучават, но след като се направи разбор на произведенията им и се оставят по 1 или 2, но които не са идеологически и политически обвързани.
При всички случаи трябва да се направи и ревизия на съдържанието по литература. Аз лично не виждам абсолютно никакъв смисъл в 5-8. клас да се изучават древногръцките трагедии и подобни- имам предвид Омир, Софокъл и такива от по-ново време- Данте. Те са толкова далече от съвременността и толкова трудно се възприемат, че е чиста загуба на учебни часове да се учат. Още повече, след 2-3 седмици надали учениците си спомнят нещо от тях, да не говорим, че реално те са нечитаеми вече.
Друг важен аспект в обучението по литература е самата методика на правене на анализ на произведение. Сегашното интерпретативно съчинение, което карат децата да пишат като анализ, е погрешно. Първо, защото е порочна методика- тук се заучават готови анализи и просто се наизустяват, т.е., ученикът не мисли върху произведението, а зубри някакви анализи. Второ- погрешно е да се налага как да се възприема едно литературно произведение. Всеки читател възприема различно. Трето- обучението по литература трябва да е насочено към развиване на мисленето на учениците и те трябва да учат и зубрят анализи, ами сами да съставят свой анализ и свой "прочит" на съответното литературно произведение, тъй като в момента не е насочена философията на образование към това те са мислят, а към това просто да възпроизвеждат готови анализи. А това е абсолютно погрешно.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 595
Блогрол
