Постинг
13.08.2014 19:50 -
Проблеми на българската политика
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2095 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2014 20:04
Прочетен: 2095 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 13.08.2014 20:04
Доста неща се изговориха около предстоящите предсрочни парламентарни избори на 5-ти октомври относно социологически проучвания, кой прав, кой крив за провала на управлението с мандат на БСП и прочие и прочие. В крайна сметка според мен не се обърна внимание на нещо много важно, а именно- обобщение на проблемите на българските политически партии.
Ясно е, че доверието в традиционните партии като БСП и ДПС пада. ДПС са със стабилен електорат, така че няма защо да се очаква спад в техния изборен резултат. Всъщност това е единствената партия, която винаги е готова за избори, в която няма сътресения и разцепление и стабилен твърд електорат.
БСП- тя заслужава наистина един по-обстоен анализ. Няма защо да се крие, че БСП разчита единствено и главно на твърдия електорат, който се топи- къде поради разочарование, къде поради "естествени причини". БСП за последните 10-14 години е свила наполовина своя електорат по различни причини и е грешка да разчита само и единствено на твърдите си привърженици- членове и симпатизанти. Това е огромна политическа грешка и не само грешка, но и стратегия. Колкото повече "периферия" хванеш, толкова е по- показателно, че дори хора, които по принцип или не те подкрепят, или имат резерви към теб, ти гласуват доверие. При БСП периферия няма и тя абсолютно липсва. Това означава, че тя се е свила само до доверието на своите членове и сипматизанти. Всъщност, ако трябва да сме честни, част от "бесепарите", образно казано, не гласуваха на последните избори за евродепутати поради разочарование и несъгласие с политиката на БСП. Някои направиха аналогия с футболните фенове- когато отборът не се представя добре, феновете просто не отиват на стадиона да го подкрепят. Същото е и с БСП- част от "феновете" не гласуват въобще. За жалост БСП така и не разбра това и обявява всеки, който не я подкрепя едва ли не (така беше преди година и нещо) за враг, за човек, който късал живо месо от партията, за гербер, за соросоид и подобни простотии. Тия хора така и не могат да стигнат да извода, че проблемът е в тях самите, а не в хората, които са с леви политически възгледи и не ги подкрепят. Нима тези, които не са съгласни с идиотиите като назначаването на Пеевски, като цялото безкулисие и съмнителност около управлението на кабинета "Орешарски" (давам няколко примера- "Южен поток" въобще не беше дискутиран- постфактум се пусна съобщение до медиите, че е подписан договор, 7-ми реактор- Стойнев не знаел, че се подписва нещо, никаква информация, никакво обсъждане на тези големи проекти), това, че бяха спрени плащанията по европрограмите, та семействата на строителите и до сега не са си получили изработени пари, кризата в здравеопазването- увеличаваш броя екипи спешна помощ в София, както стана, без осигуряване финансов ресурс, и прочие и прочие, примерите са много и не един и два, трябва да бъдат наричани "червени боклуци"?- Те не са виновни за това, че бесепарската върхушка прави идиотии и не трябва да бъдат обвинявани и обиждани. Виновни са, ако са си мълчали. Защото мълчанието е знак на подкрепа както и да го тълкуваш. Но на протестите, продължили над година, имаше и много хора с леви политически възгледи и това им прави чест. Аз бях един от тези, които подкрепиха протестите срещу кабинета "Орешарски" и не се чувствам обиден от "червени боклуци"- върхушката си заслушава обидата, още повече, че въобще не са "червени" и леви и нямат нищо, ама нищо общо със социалните идеи, отстоявани от Георги Кирков- най-големият и всепризнат оратор и синдикален деец в България, и Димитър Благоев.
За друго иде реч. Дясното в българската политика е във великолепна кондиция и състояние. Имам предвид ГЕРБ, която размазва всичко и всички на избори. Реформаторският блок е съставен от отломки от СДС, ДСБ и т.н. и няма според мен абсолютно никакви шансове да е фактор и да е парламентарно представен- ще се изпокарат за листите и кой да води бащина дружина.
Проблемът е в лявото в българската политика. БСП по никакъв начин не я признавам за лява партия и причините са много, тя може да претендира че е лява, но нима води лява политика?
Центърът е добре- ДПС.
Националистическият вот също е доста силен и е фактор, но е разпилян между много формации и именно това до огромна степен го обезличава.
Проблемът на българската политика не е кой е ляв и кой е десен, кой е центрист и националист, проблемът е в това, че не можем да се обидиним около общонационални приоритети и около една национална стратегия. За такава много се говори, но досега никой не е предложил такава. Защото няма значение дали си ляв, десен, националист или джедай ако щеш- ако има такава стратегия,в която да са описани приоритетите за развитие на страната 20-30 години напред, ти се водиш по тях.
По принцип българската политика е дребнава и не виждат по-далече от пъпа си. В социалните мрежи се натъкнах на коментари, че едва ли не Близнашки щял да "изяде" в буквалния смисъл милиони от "Бояна" и прочие дребнавости. Това ми напомня за простотията на една комисия към НС, която разследваще колко стрували фъстъците за 1 полет на правителствения самолет. Да бяха изчислили колко струва една фъстъче тия дребнави душици, имащи претенция да са политици.
Другото, което пречи на българската политика, е тоталното издребняване. Не разбирам защо трябва автоматично да се отхвърля всяко предложение на ГЕРБ или на БСП- ако то е добро, какъв проблем има? Политическото късогледство и дребнавост са знакови вече за българската политика. Всеки следи какво ще каже някой от "противниковия лагер" там, да рови за компромати и прочие и прочие простотии, а политическият "хоризонт" отива до там да се гледа само до края на седмицата как да се оплюе някой по радиата и телевизиите и колко участия могат да се осигурят, за да се създаде изкуствен скандал.
Във връзка с идващите избори- оптималното, а и най-доброто, което може да се случи като изход от изборите, е мнозинство 121+ в Народното събрание, за да има политическа стабилност и държавата да заработи нормално, за да може въобще да се осъществява някаква политика и институциите да функционират. Вече дали ще е еднопартийно това 121+ или дву-, избирателите имат думата. Но ако говорим за дву- и повече партийно 121+, тогава коалициите между партиите трябва да се образуват още преди изборите с подписани черно на бяло коалиционни споразумения, а не пак орел, рак и щука.
След 5-ти октомври да имаме работещ парламент със стабилно парламентарно мнозинство- 121 + депутата, стабилно правителство. Защото заради личните и политически амбиции може да допуснем да се повтори пак ситуацията от 42 ОНС- 120 на 120 депутата, неработещ парламент, неработещи институции и държавна администрация. А това засяга пряко обикновените българи- точно заради този кошмар работещите в строителните и ремонтните фирми не могат да си получат заплатите, блокирани за еврофондовете, ТЕЛК-овете, системата на здравеопазването, все още няма яснота дали има достатъчно пари за покриване щетите от наводненията, изграждане на нова инфраструктура и водни цикли в засегнатите населени места, има съмнение дали полицаите и пожарникарите ще си получат заплатите, защото е орязан бюджета на МВР-всички тези хора имат семейства, които трябва да изхранват; и прочие и прочие. Тук нещата не бих казал, както казват някои, че опират до правителство на националното спасение, а до правителство и Народно събрание, които са работещи. Поне това трябва бъде резултата от изборите на 5-ти октомври.
Няма ли стабилно мнозинство и кабинет, няма как да се изработи и приеме Бюджет 2015 и оттам следва не само политическа и институционална криза, но и икономическа, социална и т.н. и т.н.
Така че разумът трябва да надделее и над политическите пристрастия, и над личните и политическите амбиции, защото това дали има парламент със стабилно мнозинство и работещ кабинет ни засяга абсолютно всички.
Ясно е, че доверието в традиционните партии като БСП и ДПС пада. ДПС са със стабилен електорат, така че няма защо да се очаква спад в техния изборен резултат. Всъщност това е единствената партия, която винаги е готова за избори, в която няма сътресения и разцепление и стабилен твърд електорат.
БСП- тя заслужава наистина един по-обстоен анализ. Няма защо да се крие, че БСП разчита единствено и главно на твърдия електорат, който се топи- къде поради разочарование, къде поради "естествени причини". БСП за последните 10-14 години е свила наполовина своя електорат по различни причини и е грешка да разчита само и единствено на твърдите си привърженици- членове и симпатизанти. Това е огромна политическа грешка и не само грешка, но и стратегия. Колкото повече "периферия" хванеш, толкова е по- показателно, че дори хора, които по принцип или не те подкрепят, или имат резерви към теб, ти гласуват доверие. При БСП периферия няма и тя абсолютно липсва. Това означава, че тя се е свила само до доверието на своите членове и сипматизанти. Всъщност, ако трябва да сме честни, част от "бесепарите", образно казано, не гласуваха на последните избори за евродепутати поради разочарование и несъгласие с политиката на БСП. Някои направиха аналогия с футболните фенове- когато отборът не се представя добре, феновете просто не отиват на стадиона да го подкрепят. Същото е и с БСП- част от "феновете" не гласуват въобще. За жалост БСП така и не разбра това и обявява всеки, който не я подкрепя едва ли не (така беше преди година и нещо) за враг, за човек, който късал живо месо от партията, за гербер, за соросоид и подобни простотии. Тия хора така и не могат да стигнат да извода, че проблемът е в тях самите, а не в хората, които са с леви политически възгледи и не ги подкрепят. Нима тези, които не са съгласни с идиотиите като назначаването на Пеевски, като цялото безкулисие и съмнителност около управлението на кабинета "Орешарски" (давам няколко примера- "Южен поток" въобще не беше дискутиран- постфактум се пусна съобщение до медиите, че е подписан договор, 7-ми реактор- Стойнев не знаел, че се подписва нещо, никаква информация, никакво обсъждане на тези големи проекти), това, че бяха спрени плащанията по европрограмите, та семействата на строителите и до сега не са си получили изработени пари, кризата в здравеопазването- увеличаваш броя екипи спешна помощ в София, както стана, без осигуряване финансов ресурс, и прочие и прочие, примерите са много и не един и два, трябва да бъдат наричани "червени боклуци"?- Те не са виновни за това, че бесепарската върхушка прави идиотии и не трябва да бъдат обвинявани и обиждани. Виновни са, ако са си мълчали. Защото мълчанието е знак на подкрепа както и да го тълкуваш. Но на протестите, продължили над година, имаше и много хора с леви политически възгледи и това им прави чест. Аз бях един от тези, които подкрепиха протестите срещу кабинета "Орешарски" и не се чувствам обиден от "червени боклуци"- върхушката си заслушава обидата, още повече, че въобще не са "червени" и леви и нямат нищо, ама нищо общо със социалните идеи, отстоявани от Георги Кирков- най-големият и всепризнат оратор и синдикален деец в България, и Димитър Благоев.
За друго иде реч. Дясното в българската политика е във великолепна кондиция и състояние. Имам предвид ГЕРБ, която размазва всичко и всички на избори. Реформаторският блок е съставен от отломки от СДС, ДСБ и т.н. и няма според мен абсолютно никакви шансове да е фактор и да е парламентарно представен- ще се изпокарат за листите и кой да води бащина дружина.
Проблемът е в лявото в българската политика. БСП по никакъв начин не я признавам за лява партия и причините са много, тя може да претендира че е лява, но нима води лява политика?
Центърът е добре- ДПС.
Националистическият вот също е доста силен и е фактор, но е разпилян между много формации и именно това до огромна степен го обезличава.
Проблемът на българската политика не е кой е ляв и кой е десен, кой е центрист и националист, проблемът е в това, че не можем да се обидиним около общонационални приоритети и около една национална стратегия. За такава много се говори, но досега никой не е предложил такава. Защото няма значение дали си ляв, десен, националист или джедай ако щеш- ако има такава стратегия,в която да са описани приоритетите за развитие на страната 20-30 години напред, ти се водиш по тях.
По принцип българската политика е дребнава и не виждат по-далече от пъпа си. В социалните мрежи се натъкнах на коментари, че едва ли не Близнашки щял да "изяде" в буквалния смисъл милиони от "Бояна" и прочие дребнавости. Това ми напомня за простотията на една комисия към НС, която разследваще колко стрували фъстъците за 1 полет на правителствения самолет. Да бяха изчислили колко струва една фъстъче тия дребнави душици, имащи претенция да са политици.
Другото, което пречи на българската политика, е тоталното издребняване. Не разбирам защо трябва автоматично да се отхвърля всяко предложение на ГЕРБ или на БСП- ако то е добро, какъв проблем има? Политическото късогледство и дребнавост са знакови вече за българската политика. Всеки следи какво ще каже някой от "противниковия лагер" там, да рови за компромати и прочие и прочие простотии, а политическият "хоризонт" отива до там да се гледа само до края на седмицата как да се оплюе някой по радиата и телевизиите и колко участия могат да се осигурят, за да се създаде изкуствен скандал.
Във връзка с идващите избори- оптималното, а и най-доброто, което може да се случи като изход от изборите, е мнозинство 121+ в Народното събрание, за да има политическа стабилност и държавата да заработи нормално, за да може въобще да се осъществява някаква политика и институциите да функционират. Вече дали ще е еднопартийно това 121+ или дву-, избирателите имат думата. Но ако говорим за дву- и повече партийно 121+, тогава коалициите между партиите трябва да се образуват още преди изборите с подписани черно на бяло коалиционни споразумения, а не пак орел, рак и щука.
След 5-ти октомври да имаме работещ парламент със стабилно парламентарно мнозинство- 121 + депутата, стабилно правителство. Защото заради личните и политически амбиции може да допуснем да се повтори пак ситуацията от 42 ОНС- 120 на 120 депутата, неработещ парламент, неработещи институции и държавна администрация. А това засяга пряко обикновените българи- точно заради този кошмар работещите в строителните и ремонтните фирми не могат да си получат заплатите, блокирани за еврофондовете, ТЕЛК-овете, системата на здравеопазването, все още няма яснота дали има достатъчно пари за покриване щетите от наводненията, изграждане на нова инфраструктура и водни цикли в засегнатите населени места, има съмнение дали полицаите и пожарникарите ще си получат заплатите, защото е орязан бюджета на МВР-всички тези хора имат семейства, които трябва да изхранват; и прочие и прочие. Тук нещата не бих казал, както казват някои, че опират до правителство на националното спасение, а до правителство и Народно събрание, които са работещи. Поне това трябва бъде резултата от изборите на 5-ти октомври.
Няма ли стабилно мнозинство и кабинет, няма как да се изработи и приеме Бюджет 2015 и оттам следва не само политическа и институционална криза, но и икономическа, социална и т.н. и т.н.
Така че разумът трябва да надделее и над политическите пристрастия, и над личните и политическите амбиции, защото това дали има парламент със стабилно мнозинство и работещ кабинет ни засяга абсолютно всички.
Тагове:
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 595
Блогрол
