Поради обективни исторически обстоятелства и липсата на самостоятелно държавно развитие на началото на същинската археойлогия в България не може да се отнесе по- рано от края на ХІХ в. Въпреки това още през османският период между ХVІ и ХІХ в. редица европейски дипломати, пътешественици и учени прекосяват България и оставят много сведения за археологически паметници. Някои от тези сведения имат научна стойност и до днес поради обстоятелството, че те са били много по- добре запазени. Напремир през 1553 г. белгийският дипломат Ожие Жислен дьо Бусбек прекосява Османската империя и осъществява забележително  пътешествие. Пътеписите му са публикувани през 1633 г. под заглавие "От Ниш до Одрин". По това време между 1553 и 1555 г. германският философ и пътешественик Ханс Дерншван пътува в Османската империя, като дневниците му са открити няколко столетия по- късно- през 1923 г.. Най- ценните сведения от тази ранна епоха на опознаване на българските земи от европейските учени са оставени от италианският граф Луиджи Марсили, който е бил учен с интереси към античността, а по време на пътешествието си в Османската империя изпълнява мисия като дипламот в двора на Хабсбургите. Пътешествието му е две години- 1679-1680 г. и той оставя подробно описание на част от крайдунавска България, придружено с редица топографски карти и скици.

            Граф Марсили е първият учен, който локализира римският град Улпия-Ескос при дн. село Гиген ( Плевенско ), като предприема за пръв път археологически ракопки в българските земи. Той проучва няколко надгробни могили, в които обаче не са намерени значителни материали. Трудът му "Паноно- Мизийският Дунав" е публикуван през 1726 г.

            П рез ХІХ в. интересът на европейските учени се увеличава и това намира израз в редица задълбочени публикации.

            През 1836 г. френският геолог и географ Ами Буе осъществява пътуване в Османската империя, като наред с географски и геологически сведения оставя и историческа информация. Трудът му е публикуван през 1840г- "Европейска Турция".

            Друг френски учен и археолог- Албер Дюмон- пътува в Егейска Тракия през 1868 г. и публикува през 1892г. "Археологическо пътешествие в Тракия".

            Около средата ва ХІХ в. в българската преса за прав път започват да се публикуват кратки сведения за случайно направени археологически открития. Едно от най- ранните значими открития в България е случайното намиране на неограбена тракийска гробниза при с. Розовец през 1851 г. Съществуват няколко версии за нейното откриване, като информацията е публикувана с "Цариградски вестник" и сп. "Мирознание".В откритите находки са включени предмети от злато, сребро и бронз, оръжие и др. Те са прибрани от осмонската административна власт, като първоначално за изложени в Пловдив, а след това се губят. Въпреки това селяните, намерили гробницата, са успели да укрият някои находки. Това ранно археологическо отокритие е подробно проучено от Карел и Херменгилт Шкорпел.

            През 1851 г. Н. Мараджи с разрешение на Високата порта провежда разкопки на една от най- големите тракийски могили- Дукова могила при Перущица. Не са направени значителни археологически открития. 50 години по- късно при подновени проучвания са намерени останките на римски колесници в периферията на могилата. за пръв път научно организирани разкопки се провеждат през 1871 г. по време на строежа на железницата на барон фон Хирш. Те са проведени от виенското антропологическо дружество под ръководството на Фердинанд фон Хохщетер и Ф. Каниц. Проучени са тракийски могили в района на Пловдив, но тези проучвания не водят до големи ризултати.

            По време на руско- турската война ( 1877-1878 ) редица руски офицери провеждат археологически разкопки на тракийски могили, като откритите материали са изпращани в Русия. През 1878 г. руският поручик Прохоров разкрива най- богатото тракийско погребение при Дълбоки с голям брой предмети от злато, сребро и бронз, старогръцка керамика и др. Предметите за изп ратени в Русия ,а в нач. на ХХ. в. са продадени на аукцион и постъпват в Оксфорд. През същата година руски офицери ракопават при Розовез останалите две могили, намиращи се наблизо. Богатите гробове са частично публикувани в пресата, а находките са изпратени в Русия ,като някои остават в България.

            Няколко години след създаването на самостоятелна българска държава започват да се провеждат археологически разкопки под българско ръководство. Първите български арехолози не са професионалисти, а ентусиасти, най- често учители. Те придобиват своя опит в процеса на проучванията. Началото на същинската научна археология в България може да се свърже с дейността на чешките учени К. Иречек и братя Шкорпел, които не само полагат основите на научните институции в България, но и провеждат голям брой професионални проучвания, публикувани в европейския научен печат. По този начин българското културно и историческо наследство става достояние на еврооейската общност. В периода 1879-1900 г. в страната за създадени няколко местни археологически дружества. През 1904 г. е създадено българското археологическо дружество, което става основен център за проучванията.

            Въпреки че през първата половина на ХІХ в.  редица български читалища имат малки колекции  от археологически предмети, за пръв път същинска археологическа колекция е създадена през 1878 г. в тогавашната Общинска библиотека в София. През 1892 г. с княжески указ е създаден Народен археологически музей в София.

            Най- старият същински археологически мезуй е основан през 1880 г. в Пловдив. През този период археологията навлиза в академичните дискциплини в СУ, като за пръв път лекции по гръцка и римска археология са четени през 1891 г.

            Първоначално интересът на българските учени е насочен към Средновековна Бъгария. Това обстоятелство се обястявя преди всичко с желанието за политическ оотделяне на възстановената държава и с факта, че Княжеството се разглежда като наследник на ІІ българска държава.

            През 90- те години на ХІХ в. братя Шк. предприематю интензивни пътувания в България с цел регистриране и описание на  праисторически селищни могили и тракийски надгробни могили, като през 1989 г. публикуват "Могили".

            От 1904 до 1909 г. чешкият археолог Вацлав Добруски продължава разкопките на  Никополис ад Иструм и за пръв път започва разкопки на Улпия Ескос.

            През първите детесилетия на ХХ. в. български археолози защитават магистратури и докторати в европейски университети и след зъвръщането си в България започват интензивни проучвания. По това време са регистрирани голям брой арх. обекти, събрани и изучавани са разнообразни находки и са организирани арх. разкопки. Техните резултати за публикувани най- често в сборник "Народни умотворения", а след това се появява и "Известия на българското археологическо дружество". Резултатите от проучвания се публикуват и в европейската преса.

            През 1920 г. е създаден българският археологически институт, който и до днес остава най- важната научна институция, организираща и регулираща проучванията.

            През първите десетилетия на ХХ. в. в редица окръжни градове се създават и регионални музеи, като някои от тях след това прерастват в арх. или исторически музеи.

            Сред по- значимите арх. от началото на ХХ. в  могат да се споменат Рафаил Попов, който провежда разкопки на праисторически обекти и на тракийски некрополи. Друг археолог е Борис Якович- той прави разкопки на обекти от тракийската и римската епоха. По това време започват работа и едни от най-големите български учени в областта на античността- Гаврил Кацаров и Димитър Дичев. В своите проучвания те използват и редица арх. паметници, като същевременно публикуват и чисто арх. изследвания.

            В началото на ХХ. в.работа започва и най-големият български археолог Богдан Филов, чиято основна научна подготовка е в областта на римската археология. Неговите интереси се разпростират и в рамките на средновековната археология, където публикува редица значими трудове, а същевременно Филов е основател на тракийската археология.

            Друг арх., който работи по това време, е Андрей Протич. Той провежда рабкопки на средновековни арх. обекти и публ. някои важни трудове.

            В нач. на ХХ. в. Йордан Господинов организира проучвания на Преслав, които са публикувани през 1914 г.

            След Първата световна война се появява ново поколение български арх, които продължават интензивните проучвания и същевременно публ. редица обобщаващи трудове. По това време се появяват и нови наечни списания.

            Един от тези археолози е В. Минков. Той се занимава с праистория и с тракийската епоха. Друг известен археолог е П. Детев.

            През 20- те и 30- те год. на ХХ. в. работи Ив. Велков. той проучва обекти от тракийската, праисторическата и римската епохи.

            През 30- те год. работи и Д. Димитров. Той е ученик на Б. Филов и публикува значими трудове върху римската епоха. В областта на средновековната арх. един от големи учени и Кръстю Миятев, който продължава разкопките на Плиска, Преслав и Търново. Публ. монографии върху средновековната архитектура и изкуство. По същото време  работи Ал. Рашенов. Публикува изследвания върху християнското изкуство и църковната архитектура.

            През 30- те и нач. 40- те го. ХХ.в. в България работят и някои чужди археолози. Сред тях е американският археолог Джеймс Харди Гал, който изучава праисторически паметници и след смъртта му трудът му е публ.  през 1948г. в САЩ и остава основна публикация върху българската  праистория.

            Друг арх. е италианецът Антонио Фрова. Той подновява разкопките на Улпия Ескос и е първият учен, който публ. Казанлъшката гробница през 1944 г.

            Унгарският учен Геза Фехер изучава прабългарите, но прави разкопки и на тракийски обекти.

            Френският учен Андре Грабар (ГРОБАР,защото всички археолози са един вид гробари), изучава средновековното изкуство и църковна живопис и публ. едни от най- големи изследвания по тези въпроси, актуални и днес.

            През 30- те год. ХХ. в. турският археолог Ариф Манзел започва проучвания на тракийски могили в Европейска Турция в района на Одрин и поддържа интензивни контакти с българските арлеохози.

            През ІХ.1944 г. СССР обявява война на България и след 9.ІХ.1944 г. се налага нов политически режим.