Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2011 09:56 - ПОЯВА НА ЕТНОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ
Автор: gsgbg Категория: История   
Прочетен: 2832 Коментари: 1 Гласове:
0



11. ПОЯВА НА ЕТНОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ. ЕТНОГРАФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО.

 

1.НАЧЕНКИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ

 

            Началото на етнографските изследвания у българите към собствената им народност, минало, бит и култура се забелязва от втората половина на ХVІІІ в. Може да се каже, че българското национално Възраждане носи елементи колкото на историко-политически, толкова и на народностно-битови интереси.

            Българското етнография в своето начало е неразделна част от историята на славянството. Особено място тя заема в трудовете на Йозеф Шафраник.

            За българската етнография всъщност чоже да се говори от момента, от който тя е интерес за самите българи. Юрий Иванович Венелин е вдъхновител на интересите към българската национална култура. В книгата си той възвишава качествата и миналото на българите като славянски народ. Венелин е виждал необходимостта и от теренни проучвания за написването на пълно изчерпателна културна и политическа история на българите. Той получава командировка от Руската академия на науките за България през 1830 г., като по стечение на обстоятелствата йпосещава само малка част от североизточна България. Оттам се прибира с голямо количество архивни материали и с 50 народни песни. Дейността на Венелин за изясняване на произхода на българите и дългогодишното му общуване с българската интелигенция създавата истинска епоха на българската етнография. Неговите интереси към народния бит и творчество предизвикват негови последователи да записват песни и обичаи.

            Васил Априлов е наследник на Венелин. Той получава гимназиално образование в Брашов и не завършва образованието си по медицина във Виена. Специално за развитието на българската етнография Васил Апролав има принос с активната си посредническа роля при събирането на българска фолклов за Венелин, а след смъртта му има намерение да издаде събраните материали. Това не се осъществява. По-късно между книжата на Раковски е намерен оригиналният екземпляр на сборника, съдържащ 167 народни песни. След смъртта на В. Априлов лицето на българската етнография става Николай Палаузов.

            Най-значителен сътрудник на Априлов във вътрешността на България по събиране на фолклор е Неофит Рилски от Банско, Разложко.

            Петко Рачов Славейков е един от основополжниците на българската етнография. Той започва от юношеска възраст да събира пословични изрази, на около 20 годишна възраст той има събрани 2263 народни песни.

            Голямо събитие в българската фолклористика е сборникът “Български народни песни”, събрани от братя Миладинови. Сборникът съдържа 674 песни, събрани от всички български краища. Песните са систематизирани в 12 групи- самодивски, други стари и църковни, сватбени, лазарски, овчарски, хайдушки и огрални рецитации. Освен песните, които заемат 515 страници, сборникът съдържа и сватбени и календарни обичаи, вярвания, игри, предания, лични имена и речник.

            В края на 60-те години на ХІХ век изключително явьление в българската етнография представлява дейността на Г.С. Раковски. Той е една от най-забележителни фигури на българската възраждане, борец за църковна и политическа свобода. Значението му за българската етногрфаия е главно заради организаторската му дейност за събиране на етнографски материали. Той създава голям сътруднически арапат и голям за времето си архив.

            През последните десетина години на османското владичество етногенезисът на българския народ след основаването на българската държава намира израз и в чуждите историографии.

 





Гласувай:
0



1. анонимен - seper
17.06.2011 11:04
bravo blagodaria
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1157813
Постинги: 427
Коментари: 228
Гласове: 595