Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2011 09:51 - НЕОЛИТ И ХАЛКОЛИТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
Автор: gsgbg Категория: История   
Прочетен: 10711 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 06.04.2011 01:43


Основен проблем при изучаването на праисторията в България е пълното отстъствие на исторически извори. Първоначално при проучюванията на праисторическите паметници изучаването на хронологията на предметите и обектите е било относително. Това е т. нар. относителна ( релативна ) хронология. При нея липсват исторически дати. Основно роля имат проучванията на стратиграфията (описание на пластове) на селищните могили.

            Селищните могили са образувани от натрупани пластове от жилищни останки от последователно обитавани селища. Така върху разрушените селища са били строени нови.

            При подобна ситуация е ясно, че жилищните пластове, които са най- долу, са най. ранни. Тези, които са по- горе, са по- късни.

            При стратиграфските проучвания се определят отделните селищни пластове на една могила, като им се дава последователна номерация отдолу нагоре. Голямо внимание се отделя на изучаването на находките и жилищната архитуктура в отделните пластове, като най- важна в случая е керамиката. Проучванията дават възможност да бъдат дифинирани отделни арх. култури със специфични характеристики ( напр. сходни типове керамика ). Културите носят името на т. нар. обекти епоними ( даващи име ), които обикновено са най- големите обекти за един регион или най- рано откритите. Подобен епонимен обект е селищната могила при Караново ( Сливенско ).

            Приема се, че типологически сходни находки в даден регион се отнасят към една арх. култура и те са синхронни. По- незначителните предмети се определят като принадлежащи към по- важните. Подобно датиране, когато една група предмети или паметници се съотнася към друга идентична група с ясна стратиграфска позиция на даден епонимен обект се нарича относителна ( релативна ), защото има съотнасяне на една група пр едмети към друга без да се дава конкретна историческа дата.

            Десетилетия наред относителната датировка е единствената възможност да бъде определена хонологията на праисторическите предмети и обекти. С развитието на естествените науки от средата на ХХ в. насетне става възможно да бъдат определяни и исторически дати на редица праисторически обекти и находки. Първият метод, който навлиза в арх., е т. нар. радиовъглероден. Той се базира на обстоятелството, че под влияние на слънчевата активност в атмосферата се образува радиовъглероден изотоп С14. По пътя на фотосинтезата изотопът попада в растенията. Оттам отива в хората и животните, като се натрупва в почвите.

            Когато при арх. разкопки се намират органични материали, овъглени растения, както и др. при  лабораторни условия е възможно да се измери в каква степен се е разпаднал С 14. Периодът на 1/2 разпада  на изотопа е  5 730 г. При измерването на 1/2 разпада се предполагат сравнително точни исторически дати. Този метод може да се използва за материали, не по-. стари от 50 000 г. назад във времето, тъй като след тях радиоактивният С изчезва напълно. Установено е, че през различните периоди от развитието на Земята слънчевата активност е с различна интензивност, в резултата на което има асиметрично натрупване на С 14 в живите организми през различните епохи.

            С помощта на друг метод- т. нар. дендрохронология, е възможно редица предложени от миналото радиовъглеродни датировки да бъдат коригирани. Дендрохронологията се базира на обстоятелството, че в определени географски райони дърветата имат годишни пръстени със специфична конфигурация, която зависи преди всичко  от спецификата на годишните сезони.

            Изучаването на конфигурацията на годишните пръстени дава възможност да се изработят регионални дендрохронологически таблици, като за Източното Средиземноморие такива таблици има до 8 500 г. назад във времето.

            Основна роля за изработването на такива таблици има изучаването на пръстените на вековни дървета, както и на подходящи арх. материали ( овъглени дъски, греди и др.)

 

           

 

            Съпоставката между данните от радиовъглеродния и дендрохронологическия методи показват, че С-14 датировките, предложени за Европа, в действителност са около 1 000 г. по- ранни. Пориди това всички радиовъглеродни дати до 60- те г. ХХ. в. спадат към т. нар. къса европейска хронология и трябва да бъдат коригирани с ок. 1000 г. Тези кориагирани дати се нар. още калибрирани и които са такива, спадат към т. нар. дълга европейска хронология.

            Има и друг метод за датиране на праисторически обекти и находки- палеомагнитен. Той се базира на обстоятелството, че в глината се съдържат железни съединения. При изпичането и те се магнетизират и се ориентират според магнитният полюс на земята. Той е  променлив. С помощта на стари навигационни уреди от времето на Великите географски открития е възможно да се проследи неговото движение до 5 00 г. назад, а с помощта на подходящи арх. открития е възможно да бъде проследено това движение и хилядолетия назад.

 

            Голямо обстоятелство са ситуациите, открити при разкопки, да не бъдат нарушавани или когато се вдигат от обекта, да бъде отразена точно тяхната ориентация. Възможно е да се изследват огнища, пещи, глинени подове на опожарени жилища, погребални клади върху глинена почва и др.

 

           

 

            Находките и обектите, за които има възможност да бъдат предложени исторически дати, спадат в рамките на т. нар. абсолютна хронология.

            През последните години в резултат на онтензивни проучвания става възможно да бъде денайлно изяснена относителната и абсолютната датировка на новокаменната епоха ( неолит ) и халколит в България. Установено е, че неолитът се разполага между 6 300 или 6 100 г. пр. Хр. до 4 900 или 4 850 г. пр. Хр.; халколитът- 4 900/4 850-4 100/3 800 г. пр. Хр.

              Един от основните епонимни праисторически обекти в България е селищната могила при Караново. Тя е с височина 12,5 м. и заема площ от ок. 25 дка. Интинзивни разкопки на този обект са проведени през 50- те  и 60- те год. ХХ. в., а от 90- те г. са подновени от българо- австрийска експедиция. В Караново са проучени 7 салищни пласта. Те отговарят на периодизацията на неолита и халколита в България. Неолитът съответно се дели на ранен, среден и късен, а халколитът- на ранен и късен. Така селищните пластове І-ІV са към неолит, като І-ІІ- ранен, ІІІ- среден, ІV- късен неолит. Пластове V и VІ са към халколит, а VІІ- ранна бронзова епоха.

            Основната разлика между неолита и предходната среднокаменна епоха е преминаването от т. нар. присвояваща към производяща икономика. Този процес се наблюдава първо в Мала Азия за периода VІІІ-VІ хил. пр. Хр. и се определя като неолитеризация или неолитна революция. В България се отнася към кр. VІІ хил пр. Хр.

 

           

 

            В България за известни ок. 5 00 селищни могили с диаметър между 60 и 250 м. и с вис. до 15 м. Около 10% от тях са проучени, като някои почти изцяло.

            Освен Караново някои от по- големите обекти от неолита се намират при Самоводене, Хопница, Слатина, Овчарово, Градешница и др.

 

           

 

            При повечето селища се наблюдава предварителна планировка. Улиците между жилищата обикновено са тесни, като в някои случаи са настлани с чакъл. П рез халколита се появяват селища с добра планировка, улици, които се пресичат под прав ъгъл и образуват правоъгълни квартали с по няколко жилица в тях и с две главни улици, пресичащи се под праг ъгъл в центъра на селището. В някои случаи главните улици достигат ширина до 10 м. Същевременно се увеличава и площта на селищата през халколита, като те достигат до 30 дка площ., на които са били разположени до 150 жилища и се предполага, че са били обитавани от население до 1 200 души. Проучени са и някои постройки, за които се предполага, че са имали култови функции и вероятно са били храмове. Намерени са и глинени модели на жилища, за които се предполага, че са йбили модели на храмове.

            През неолита и халколита организацията на труда и оръжията са били изработване преди всичко от кремък или от твърди скални породи. Били са изработвари различни остриета, стрели, копия, ножове, брадви, тесли, стъргалки и др.

            Докато кремъчните предмети са били изработвани чрез цепене, то предметите от твърди скали са изработвани чрез полиране и шлифоване.

            През каменно- медната епоха ( халколит ) се появява металургията. Изработвани са златни накити или символи на властта от злато, като  за целта е било добивано самородно злато чрез промиване на златоносни речни наноси.  От мед са изработвани главно оръдия на труда, но също така и накити. Първоначално е използвана самородна мед, добивана от повърхността на изветрели рудни залежи, но впоследствие  започват да се разработват и медни рудни находища. В България са известни подобни находища- напр. Мечи кладенец, където шахтите достигат до 18 м. дълбочина, а при Хрищени- до 27 м. Процесът на добив на рудата е бил примитивен. Повърнината на скалите е била нагорещявана , като са палени огньове. След като се нагреят, скалите са били заливани със студена вода, а в пукнатините на скалите са вкарвани дървени клинове, като по този начин са отчупвани части от скалите. Този процес е бил повтарян многократно, като рудните жили са бири прокопавани с помощта на каменни и костени кирки.  Експлоатирани за главно руди от мелахит и азорит. Добитата руда е била топена в примитивни металургични пещи, като след края на топенето на дъното на пещите са оставали слитъци от мед с много примеси.  Те са отстранявани чрез изчукване и са били оформяни медни кюлчета. Самите медни предмети а изработвани чрез изковаване.

            През неолита се появяват и някои домашни занаяти- предачество, тъкачество и др. Основни дейности са скотовъдството и земеделието. Отглеждани са овце, свине и говеда.

            Земеделските култури през тези епохи са житни- пшеница, ечемик и др., но също са се отглеждали и бобови растения и лоза. Земеделието е примитивно, като са използвани мотики от рог на елен, докато през късния халколит навлиза и ралото- кука от еленов рог.

 

            Реколтата се е събирала със сърпове, изработени от дъговидно извит рог на на елен, в чията вътрешна страна е бил издълбаван улей, в който са поставян кремъчни остриета, които са прикрепяни със смола и лико.

            Най- развитият занаят тогава е грънчарството. Първоначално глинените съдове са били изработвани в домашни условия, но впоследствие тази дейност се оформя като специализиран занаят. Глинени съдове са изработвани както на ръка, така и в калъпи и на примитивни ръчни грънчарски колела. Те са изпичани както в домашни пещи, така и в специализирани грънчарски пещи. Формите на съдовете са изключително разнообразни. В някои случаи те трудно подлежат на класификация и са уникални. Най- често се срещат паници, гърнета, чаши, но също така има и съдове с антропомофна  и зооморфна форма. Украсата на съдовете също е много разнообразна. Най- често тя се състои от геометрични орнаменти и схеми. Някои от тях несъмнено имат религиозна символика. Самата украса е или релефна, или чрез взрязване,инкрустиране, боядисване и т. н.

            В някои случаи ( напр. Варненският некропол ) има глинени съдове с декорация от позлата. Те несъмнено са имали култово пр едназначение и са свързани с погребални ритуали.

 

            През неолита и халколита голямо развитие има и идолната пластика. Идолите са изработвани от керамика, кост, мрамор, зюлато и най- често изобразяват женски фигури, за които се предполага, че изобразяват Великата богиня. По- рядко се срещат мъжки идоли или фигури на различни животни. Интерес представлява т. нар. култова сцена от Овчарово, която включва глинени женски фигури, малки столчета, маса, съдове и платформи, върху които е изобразено слънцето.

            Всички предмети имат богата декорация. Има разкопани интерпретации на този комплекс, като окончателен отговор няма. Без съмнение е,че фигурите са предназначени за ритуални действия.

            Голям интерес представлява и глиненият печат от Караново и култовото съдче от Градешница, върху които са взрязани писмени знаци. Те биха могли да бъдат пиктограми, срички или букви. Предложени са различни тълкувания. По обективни причини окончателен отговор е малко вероятно да може да бъде даден.

            От халколита са известни две по- големи групи златни предмети- съкровището от селищната могила при Хотница ( Велико Търново ) и гробните дораве от Варненският некропол, които ясно показват големите възможности на населението и формирането на племенен елит.

            Интерес представляват и мънистата и гривните, както и апликациите, изработени от средиземноморските раковини spondilos и dentarium, които недвусмилено говорят, че племената, обитавали днешна България, са поддържали активни търговски контакти със Средиьземноморието.

            Един от най- големите арх. обекти от халколита е Варненският некропол.Той е открит случайно през 1972 г., като в резултат на интензивни разкопки до 1986 г. са разкрити 281 гроба. В следващите години проучванията са ограничети и сега са известни малко повече от 300 гроба.

            Некрополът е разположен на площ от 7 500 кв. м. на първата тераса на северният бряг на Варненското езеро, което през древността е било дълбок морски залив. Гробовете са правоъгълни ями, ориентирани СИ-ЮЗ и с дълбочина между 80 см и 1,40 м. Разделят се на 4 основни групи.

            В първата група са 56 т. нар. символични гроба, които се разделят на 4 подгрупи. В първата подгрупа влизат 3  много богати гроба с предмети от злато, кварц, мед и дентариум, но без човешки останки.

            Във втората падгрупа влизат други 3 гроба също без човешки останки, но с глинени маски, изобразяващи примитивни човешки лица. Очите, носовете и устана са маркирани със златни пластини, освен това има златни обици и огърлици.

            В третата подгрупа са включени т. нар. кенотафи ( празни гробове ) без човешки останки, които обаче са по- малко богати от първите две подгрупи.

            В четвъртата подгрупа влизат гробове с натрошени човешки кокали и черепи, най-вероятно препогребани.

            Втората голямо група гробове включва 90 гроба, в които мъртвите са положени в изпънато положение, в ръце, изпълнати покрай тялото или положени върху гърдите или корема. Най- голям интерес е гроб № 43, в който е погребан около 40-50 г. мъж с изключително богати дарове- златни предмети, медни сечива,каменен жезъл, чиято длъжка е била обкована със злато,медени  кремъчен връх на копие и др.

            Третата голяма група включва 70 погребения в т. нар. поза хокер, при което тялото е в свито положение, подобно на ембрион. Хокерните погребения имат сравнително по- беден гробен инвентар.

            Четвъртата голяма група включва погребения, които са разрушени и техните хакартеристики не могат да бъдат определени.

            Във Варненският некропол са намерени повече от 3 000 златни предмети с общо тегло повече от 6 кг.Те включват основна разнообразни украшения- мъниста, апликации, халки, обици, пластини. Намерени са и голям брой предмети от мед, основно сечива.

            Варненският некропол предоставя много данни не само за историческата култура, но също и за социалната структура и религиозните представи. Намерените златни предмети са открити в 61 гроба, които за разположени предимно в средата на некропола. Тяхната локализация, както и несъмнената имуществена разлика между погребаните ясно говорят за сложната социална структура и наличието на племенна върхушка.

            Гроб № 43 по всяка вероятност е на племенен вожд. Според редица изследователи през V хил. пр. Хр. по българските земи е имало консолидирани племенни общности, управлявани най- вероятно от аристокрация. Дори се смята, че е има пред- държавни обединения.

            Редица данни от Варненският некропол дават основание да се приеме, че се е изповядвал култът към Великата богиня, мъжкият слънчев бог и се е вярвало във възраждането. Това се подкрепя от идолните изображения, соларните символи върху керамиката, мъжките фигури и изображенията на бикове, за които се приема, че са зооморфни форми на мъжкото божество, а също и погребенията хокер.

            Приема се, че погребаните са били поставяни по начин, по който ембрионът е в утробата , защото се е вярвало, че мъртвият отива в утробата на богинята, откъдето ще се възроди.

            Особено голям интерес представляват трите глинени маски от Варненският некропол, за които има различни предположения. според някои това са погребани идоли, но е по- вероятно да се приемат други хипотези, според които при тези погребения има символично погребване на божество или че гробовете представляват кенотафи- символични погребения на хора с весш социален статус, чиито тела по някаква причина не са погребани.

 





Гласувай:
2
0



1. анонимен - !?
22.10.2012 14:54
Абсолютно неграмотно! Отчайващи грешки по отношение на фактологията! Неразбиране на материала! Ограничено преписване от съмнителна по произход "научна" литература. Студент в І-ви курс по археология би се присмял на написаното от Вас! Липса на какъвто и да е стил на писане! Надявам се, че колкото се може по-малко хора ще прочетат това!


Какъв изобщо е смисъла на това изречение:
"Всички предмети имат богата декорация. Има разкопани интерпретации на този комплекс, като окончателен отговор няма."?????????????? Това е просто използване на някакви термини, които не са ви особено ясни в едно изречение. Нямам думи! С доста усилия на волята прочетох това нещо до края....
цитирай
2. gsgbg - Абсолютно неграмотно! Отчайващи ...
23.10.2012 10:10
анонимен написа:
Абсолютно неграмотно! Отчайващи грешки по отношение на фактологията! Неразбиране на материала! Ограничено преписване от съмнителна по произход "научна" литература. Студент в І-ви курс по археология би се присмял на написаното от Вас! Липса на какъвто и да е стил на писане! Надявам се, че колкото се може по-малко хора ще прочетат това!

Това са разработки на теми по записки. С тези разработки аз съм си взел изпита по археология в СУ с отличен 6.


Какъв изобщо е смисъла на това изречение:
"Всички предмети имат богата декорация. Има разкопани интерпретации на този комплекс, като окончателен отговор няма."?????????????? Това е просто използване на някакви термини, които не са ви особено ясни в едно изречение. Нямам думи! С доста усилия на волята прочетох това нещо до края....

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1002362
Постинги: 427
Коментари: 228
Гласове: 594