Създателите на религиозната етнология- Тайлър, Фрейзър, Дюркем, винаги са проявявали внимание към психологическите проблеми, но тъй като не бяха професионални психолози, не можеха да следят бързото развитие на психологическите идеи, а още по-малко да ги предвидят.

От всички дялове на религиозната етнология, най-много страда от създалото се положение митологията. Без съмнение, тук могат да се цитират значителните трудове на М. Дюмезил и М. Н. Грегуар.

Някои твърдят, че чрез митовете си всяко общество изразява основни чувства като любов, омраза или отмъ-щение, които са общи за цялото човечество. За други, митовете пред-ставляват опит за обяснение на трудноразбираеми явления: астрономически, метеорологични и др.

 От факта, че в една митологична система се отделя значително място на определен герой, да речем зла баба, ще ни се обясни, че в това общество бабите се държат враждебно с внуците си; митологията ще се разглежда като отражение на социалната структура и отношения. И ако наблюдението опровергае хипотезата, веднага ще се подметне, че истинската цел на митовете е да отразяват реални, но отхвърлени чувства. Каквато и да е действителна-та ситуация, диалектиката, която при всички случаи печели, ще намери начин да проникне в смисъла.

Сравнението на мита с езика не решава нищо: митът е съставна част на езика; той се опознава чрез словото, което произтича от речта.

Ако искаме да изясним специфичните характеристики на митич-ната мисъл, ще трябва впрочем да установим, че митът е едновременно в езика и извън него. Й тази нова трудност не е непозната на лингвиста: не обхваща ли и самият език различни нива? Като прави разлика между език и дума Сосюр показа, че езикът притежава два допълнител-ни аспекта - структурен и статистически; езикът принадлежи към об-ластта на обратимото време, а думата - към необратимото. Щом вече е възможно да се отделят тези две нива в езика, нищо не изключва въз-можността да се дефинира и трето.Митът би могъл да се дефинира като такъв начин на говорене, при който валидността на формулата "tradutore-tradittore" -  практически клони към нула. В това отношение мястото на мита по скалата на лингвистичните средства е точно обратното на поезията, каквато и да е тяхната прилика.

Субстанцията на мита не се съдържа нито в стила, нито в начина на разказване, нито в син-таксиса, а в историята, която разказва. Митът е език: но език, който работи на много високо ниво, където смисълът успява, ако може така да се каже, да се отлепи от лингвистичната основа, около която е тръг-нал да се наслагва.     

Да предадем накратко временните изводи, до които стигнахме. Те са три: 1) Ако митът има смисъл, той не се съдържа в изолираните еле-менти, които изграждат композицията му, а в начина по който са съчетани; 2) Митът принадлежи към областта на езика и представлява негова съставна част, доколкото е използван в мита, езикът показва специфичните си свойства; 3) Тези свойства могат да се търсят само код обичайното ниво на лингвистична изразност; казано по друг начин, те са от по-сложно естество спрямо онези, които се срещат в който и да е тип лингвистичен израз.