Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2011 09:50 - БРОНЗОВА ЕПОХА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ
Автор: gsgbg Категория: История   
Прочетен: 8289 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.04.2011 01:42


Период от общественото развитие, който се свръзва с появата на оръдия на труда и оръжия от медни сплави- първоначално арсен, а след това- калай и бронз. Част от тези нововъведения и различия с предходните епохи, както в металургията, така и в цялостното историческо и културно развитие, а също ипогребални практики отразяват динамични структурни промени, които са в резултат на разнородни и асинхронни външни и вътрешни фактори. Съществуват три основни хипотези за етногенезиса на населението през ранната бронзова епоха.

            Първата хипотеза, особено в миналото, се подкрепя главно от археолози. Редица данни от проучвания на селищни обекти показват, че в края на халколита редица селища са били опожарени и напуснати, като в много случаи са открити следи от военни действия.

            Всички селищни могили са изоставени в края на халколита и животът върху някои от тях е подновен в началото на ранната бранзова епоха, но след прекъсване от няколкостотин години.  Това прекъсване се проследява и при редица селищни обекти- например Караново, където между пластовете от халколита и ранната бронзова епоха има стерилен пласт без след от обитаване ( т. нар. хиатос ) Според някои археолози тези обстоятелства, както и голямата промяна в погребалните практики през раннобронзовата епоха ясно говорят за инвазия на номадско население, дошло от северното черноморие, което е унищожило или прогонило завареното халколитно население. Тази хипотеза е развита за пръв път от американската археоложка Мария Гимбутас и се нар. могилна теория. Тя касае Източна Европа и свързва появата на надгробни могили с нашествието на подобни номади от  северното черноморие.

            Според втората хипотеза, подкрепяна главно от езиковедите, проучванията върху топонимията ясно показват, че в българските земи няма запазине пред- индоевропейски топоними. Според езиковедите особено красноречиво е обстоятелството, че редица съвременни названия юна селища, реки, планини и др. водят началото си от времето на траките или от периода на Римската империя. Фактът, че тези названия са се запазили в продължение на 2-3 000 години въпреки бурните исторически процеси на Балканите, показват голямата устойчивост на топонимията.

            Факт е, че в писмените извори за І хил. пр. Хр. няма засвидетелстван дори един пред- индоевропейски топоним.  Това обстоятелство дава основание на езиковедите да заключат, че населението няколко хиляди години назад през халколита е било индоевропейско и че всъщност между халколита и ранна бронзова епоха няма нашествие на чуждо население. Според тази хипотеза промените са свързани преди всичко с динамиката на историческият процес.

            Третата хипотеза обединява първите две и напоследък се подкрепят от почти всички учени. според нея големите културни промени между двете епохи се дължат както на заселване на номади, така и на разнородни вътрешни процеси, протекли в рамките на халколитното общество. Обяснението за напускането на селищните могили и следите от насилие се обясняюват с вътреплеменни конфликти. Същевременно промяната на погребалните практики и появата на надгробни могили се свърза с идването на номади от  северното черноморие. Тяхното идване и заселването на Балканите не може да бъде определено като опустошително нашествие и макар че първоначално е имало войни  между завареното и новодошлото население, след време те са заживели съвместно и са се слели етнически.

            Учените смятат, че  етногенезисът през тази епоха може да се свръже с проникването на номади в племенни групи в рамките на завареното земеделско население.

 

           

 

            Съществуват 3 основни хипотези относно периодизацията и хронологията на бронзовата епоха. Докато всички учени приемат, че бронзовата епоха се дели на ранна, средна и късна, то съществуват различия относно техните дати.

            През 60- те г. ХХ.в. въз основа на тогавашните проучвания на европейската праистория В. Миков предлага следната хронология:

            1.ранна бронзова епоха- 2500-1900 г. пр. Хр.

            2. средна бронзова епоха- 1900-1600 г. пр. Хр.

            3. късна бронзова епоха-1600-1200 г. пр. Хр.

            Тази хронология се байзира на приетата по това време къса европейска хронология в праисторията.

            През 70- те год. ХХ. в.  Р. Катинчаров коригира хронологията на Миков и приема, че:

            1.ранна бронзова епоха-3200/3100-2000/1900 г. пр. Хр.

            2. средна бронзова епоха- 2000/1900-1600/1500 г. пр. Хр.

            3. късна бронзова епоха-1600/1500-1200/1150 г. пр. Хр.

            През 80- те год. ХХ. в  Ив. Панайотов представя нова хронология, което в общи линии се приема и до днес с единствената корекция, касаеща края на бронзовата епоха. Според тази хронология:

            1.ранна бронзова епоха- 3500-1900 г. пр. Хр.

            2. средна бронзова епоха-1900-1600 г. пр. Хр.

            3. късна бронзова епоха-1600-1100 г. пр. Хр.

            Последните проучвания показват, че краят на късната бронзова епоха настъпва по- скоро в 1050 или 1000 г. пр. Хр.

 

           

 

            След края на халколита настъпва т. нар. преходен период, който е няколкостотин години. Както стана въпрос, при всички селищни могили се наблюдават хиатоси, като при много от тях животът се подновява през ранна бронзова епоха. Например Караново-7. Същевременно обаче селищната система през ранна бронзова епоха  се различава от предходната. По правило селищата са съществували сравнително кратко време и дебелината на строителните им хоризонти е много по- малко. Освен  в равнините, селища се появяват и върху естествено укрепени планински върхове или върху неукрепени височини.

            В редица случаи на наблюдава йерархия на селищата, като около едно централно селище са възникнали по- малки сателитни селища.

            За пръв път през ранна бронзова епоха някои селища са укрепени с каменни стени. Въвеждат се и т. нар. абсидни жилища . Някои от по- големи обекти са селищните могили при Езеро, Дядово, Драма и Караново.

            Особен интерес представлява обектът Каменска чука при Благоевград. При разкопките е открита монументална правоъгълна простройка на два етажа, изградена от грубо дялани камъни. Според керамиката тя се датира към ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр., а някои вносни керамични фрагменти говорят за връзки с микенският свят. Има различни интерпретации относно функициите на тази постройка. Според някои учени тя е укрепена резиденция на местен тракийски владетел, а според други е представлявала или укрепен пункт, контролиращ пътя между вътрешността на Тракия и беломорското крайбрежие или търговска станция, където се е осъществявал обмен на стоки.

 

           

 

            Както се спомена, една от основните промени между халколита и ранна бронзова епоха е появата на надгробни молиги в началото на ІІІ хил. пр. Хр. Успоредно с тях продължават да се изплозват и плоски ( без могили ) некрололи. Друга новост през ранна бронзова епоха е появата на трупоизгарянето, което се практикува заедно с трупополагането.

             Могилните некрополи през ранна бронзова епоха несъмнено се свързват със заселването на номади и спадат към т. нар. долнодунавски вариант на ямната култура.

            До сега в България са известни около 30 могилни некропола от ранна бронзова епоха, концентрирани в СИ и С България. Например в СИ България- некрополите при Царевброд и Мадара, Централна България- Слатина; СЗ- Кнежа и Търнава.

            Могилите през ранна бронзова епоха са сравнително малки по размери с височина до 3 м. и диаметър до 30 м., но има и по- големи могили, стигащи до 6-7 м. височина. Малките могили обикновено са изграждани иднократно, а големите- многократно.

            В много случаи могилите съдържат единствено първични погребения, но също голяма част от могилите имат и вторични погребения- гробове, допълнително вкопани в могилата или чрез допълнително натрупване върху съществуваща могила.

            Основният погребален обред е трупополагането, като мъртвите са поставяни в изпънато положение или в хокер в правъогълни гробни ями. Телата често са били оцветявани в червена охра.

             Гробните дарове включват керамнични съдове и накити, като цяло са сравнително бедни.Гробните ями много често са покривани с греди и дъски, от които се откриват карбонизирани ( овъглени ) останки.

            Наред с трупополагането, в накои случаи има трепоизгаряне- например при Търнава.

            Има и някои необичайни погребални практики, свързани с рязане на телата- напр. при Царевброд.

            В някои случаи са открити и монументални гробни камери, изградени от грубо дялани камъни, съдържащи по няколко погребения- напр. Търнава.

            В една от могилите при Плачидол са открити останки от дървена колесница, която е най- старата известна засега в България. Освен това върху някои могели са СИ България се откриват примитивни каменни човешки изображения- стели, които са били изправяни на върха на могилата.

            Почти всички могилни некрополи се отнасят към първата половина и средата на ІІІ хил. пр. Хр.. В тях несъмнено са били погребвани племенни вождове и представители на племенната върхушка, като социалният им статус е подчертан както от изграждането на могила, така и от гробните дарове и стелите, които се тълкуват като образ на обожествени предци.

            Като символ на социалният статус може да се приеме и колесницата от Плачидол, макар че според редица учени тя е свързана с  идеята за пътуване в отвъдния свят и възраждане в него.

            През последните години са намерени и някои могили от края на  ранната бронзова епоха- ок. ХХ в. п Хр., в които са открити голям брой златни предмети- напр. могилите при  Дъбене, в които заедно с юкерамиката са немерени над 600 златни предмета, предимно апликации, мъниста и много малки размери, но също така и златна огърлица и златен кинжал. В тези могили липсват човешки погребения и те са били свързани с други ритуални действия.

            Наличието на голям брой златни предмети показва голямото значение на тези ритуали, както и говори за напреднало обществено развитие и племенна върхушка със значителен икономически потенциал.

 





Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1157789
Постинги: 427
Коментари: 228
Гласове: 595