първите читирима владетели образуват т.нар. Династия на праведните халифи, тъй като се счита, че те най-стрикно следват завитите на Пророка и принципите на правата вяра. Факихите си определят като праведни, защото на практика те следват следните принципи:
- създаването на халифата считат за свещено дела, продължение на делото на Пророка. Всички мюсюлмани, най-вече техните водачи, са убедени, че смъртта на Пророка не слага край на уммата и респективно на държавата.
- Халифите взаимстват всички функции, които до смъртта са изпълнявал Пророка. Този програмен документ е изразен с думите на Абу Бакр: Трябва ви човек, който да решава проблемите, да се моли с вас и да се бие срещу враговете ви. Халифът поема духовната и светска власт във всички нейни аспекти-правораздавателна, военна и задължението да ръководи разпространението на исляма.
- всеки халиф утвърждава изборното начало при определянето на своя приемник. Нито един от четиримата Праведни халифи- Абу бакр, Омар, Осман и Али- не се приблъзнява от това да посочи сена си за свой наследник. това се определя като най-голямото достойнство на Прадедните халифи при съблюдаването на истинските принципи на исляма.
- Праведните халифи се съобразяват с мнението на уммата,благодарение на което формално били избирани.
Особено значение Праведните халифи придават на шурата- съвета на най-видните хора в уммата.
Още със самото си встъпване в длъжност Абу Бакр заявил, че особено важни са препоръките на пророка за запазване на целостта и разширяването на ислямската държава. Първата заповед на халифа е изпращането на Усама бен Зейд начело на военен отряд в Мута.
смъртта на Мухаммад предизвикала голямо брожение в мюсюлманските владения. Много плена отказват да плащат данъка садака, тъй като персонално го свързали с личността на пророка. те считат, чи всички клетви за вярност към исляма също били персонални и след смъртта на Мухаммад те губят силата си. Оформя се движение за отказ от исляма и връщане към езичеството. Друга причина за това движение се счита и непризнаването на начина на посочване на наследник на лидерското място. Племената не приемат Абу Бакр за халиф. Неясни били по този въпрос и позициите на Мека и Тайф.
Мека и нейната пърйвоначална реакция била отказ от исляма. Но впоследстиве тя е преосмисмена, след като е гаранатирано привилигеровано положение на града поради присъствиено на свитините там. Въпреки това халифът изпраща военен отряд , за да си осигури лоялността на Мека. Това става в края на 632 г.
В Йемен и извъшен преврът срещу завладялия го лъжепророк ал Асуад. С помощта на провинцията Шахр той е заловен и обеглавен. Абу Бакр има задачата да се справи с второ въстатие, предвождано от перасите. Още едно опосно за Абу Бакр въстание и пак начело с лъжепрокоре това на Талха. Към него преминават няколко арабски племена, които приемата исляма,у но отказват да плащат заката. Халифът води дълга кореспонденция с тези бунтовници, преди да изпрати военна сила срещу тях. Първо те скланът да се молят според законите на шериата, но без да плащат закат. Те кроят план да нападнат Медина, тъй като там има малко въоръжени защитници. Отряд, начело с Абу Бакр напада бунтовниците в Ди Киса и убива техния предвадител Хабал.
Ислямските историци отделят голямо внимание на победата на мюсюлманите над рода йарба от племето тамим.
Най-трудно се справя Бакр с третия лъжепророк-Мусейлима. той изпраща няколко отряда срещу янего, но всички те били сразени от лъжепророка. При решава битка в земите на Имама, двете страни се отдали на словестни нападки помежду си. Впоследствие десетте хиляди последователи на лъжепророка били разгромени.
След справянето с лъжепророците Абу Бакр лешава да разшири териториално мюсюлманската община в целия Арабаския полуостров. Владетелят на Йемен е поканен да потвърди лоялността си към уммата и той прави това.
Потушаването на антиислямските въстания имало голямо значение за утвърждаването на новата държава. То развързва ръцете на владетеля в Медина да отправи поглед към Сирия, Ирак и Египет. От друга страна, потушаването на въстанията стимулира смесването на арабските племена. Немалко бойци на исляма не се завърнали в радните си места след битките, а предпочитат да останат в други земи.
След смъртта на Пророка голяма част от племената в Бахрейн ал кайс остават верни на исляма, но част от тях искат и покрововителството на иранските вмладетели. Абу Бакр изпраща отряд, който на път до Бахрейн нараства до 6000 души. Хатам е рагломен, а по-късно и убит.
Ислямската държава устоновява космени връзки и с имперски Иран.
Халифатът няма редовна армия, като и финансовите му средства са недостатъчни. Те са набирани от данъците закат и садака, които най-често са натурални във вид на добитък. За около година те възлизат на около 100 000 глави дребен рогат добитък и на 70 000 камили.
Абу Бакр няма амбицията да воюва с Иран и Византия, неговите цели са само налагането на исляма над всички араби. В Корана също е засвидетелствано, че Мухаммад и ислямът са изпратени за арабите.
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗШИРЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРИЯ ПРАВЕДЕН ХАЛИФ ОМАР БЕН ХАТАБ
634-644
През 634 г. Абу Бакр умира. Като държавник той осъзнава, че смъртта му ще предизвика брожения в ислямската държава. Така се стига до избирането на Омар бен хатаб на халиф. Той продължава политиката на разпространение на исляма, като осъществята битките срещу два силни противника йна мюсюлманската държава- сасанидски Иран и Византийската имйперия. Мюсюлманските войски продължават настъплението си на изток и север. Сведенията за провеждането на военните операции на бен хатаб са твърде много, но остават неясни.
Териториалното разширения на ислямската държава има голямо значение за разпространението на новата религия. Ислямът не се налагал със сила.
Халифите отделят голямо внимание на фикихите, които били натоварени със задачата да преподават и образоват новите мюсюлмани в тайните на религията.
Омар бен Хатаб е първият в историята на исляма халиф, който прибавя към длъжността си халиф и титлата повелител на правоверните. Той превръща държавата си в арабо-мюсюлманска теокрация.
Омар оформя и структурата на административното деление. Този акт бил крайно необходим поради увеличаващите се ислямски територии. Провинциите били управляване от наместници. Те следят за вътрешния ред, командват гарнизоните, събират данъците.
С развитието на публичното право започва да се прави разлика между завоюваните територии по мирен и военен път. В завоюваните по мирен път територии техните жители запазват имуществото си и заплащат колективен данък. Във втория случай населението губи собствеността си.
В началото ислямската държава има относително централизирана система на управление.
