Досегът на мюсюлманската с европейската цивилизация дава силен тласък на идеяното развитие. За мнозинството мюсюлмани определяща остава привързаността към религията, нейните предписания и свещени иституции. Във вярата мюсюлманите намират опора.
Мюсюлманското възраждане протича в две основни насоки. В религиозно отношение то се изявява в т.нар. Реформация. В началото това тебение надделява и дори приобщава светската насока на просветителството.
Реформацията в мюсюлманския свят протича няколко века след християнската, но и в арабския свят реформацията има същито задачи, каквито има и в Европа.
По своето съдържание Реформацията в исляма обхваща преоценката на цялостната система от верски, етнически и социално-политически проблеми при тяхното пречупване и утвърждаване на господстващото в обществото религиозно съзнание. Тя протича с променлива интензивност и дълбочина во тделните страни от мюсюлманския свят.
Реформацията преминава приз три основни етапа.
Първият етап обхваща периода 19 до началбото на 20 век. тогава се оформя Реформацията като процес и идейно течение. Разработват се насоки за нов подход както към собственото минало и настояще, така и към европейската материална и духовна култура.
Вторията етап започва след края на пъвата световна война. Движението на мюсюлманските народи към държавна самостоятелност става исторически фон на реформаторските процеси. Те отразяват разлагането на традиционните порядки и тяхната замяна с буржоазни.
Третият етап протича в сложната обстановка около избора на пътя за развитие.
Мюсюлманската Рефомация изпитва влиянието на множество фактори. Първите си изяви реформаторите осъществяват в ситуацията на общо неразбиране. Те съчетават новите си идеи с помощта на проповеди. Движението на реформаторите поставя основите на съвременното рационално тълкуване на верската доктрина и предписания. Целта на Реформацията е да укрепят религиозната привързаност, вътрешаното приемане на вярата.
