Жеко Димитров :: Жената, лежала в затвора с Вапцаров

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.11.2012 13:44 - Жената, лежала в затвора с Вапцаров

Автор: gsgbg Категория: Лични дневници

Прочетен: 1865 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.11.2012 13:48

     Жената, лежала заедно с Вапцаров в затвора, днес е на 90 години, помни всичко с подробности, подвижна е и сама се обслужва. Удостоверението за заслужил деец в антифашистката борба на Зорка Домусчиева, която е политически затворник през 1942-1944 г., бе връчено на 8 май 2012 г. в районния съвет на БСП "Илинден".

       Зорка Домусчиева е родена в село Николаево, Радомирско, на 10 януари 1922 г. в много бедно семейство. Мизерията и нищетата принуждават семейството да пристигне в София. Зорка си спомня пътуването от Николаево до София: "Пътувахме с каруци. Понеже бях мъничка, ме сложиха в една каца и съм се събудила заспала в тревата до шосето малко преди София." В столицата семейството се установява в квартира на улица "Зайчар".

       Зорка има двама братя и една сестра. Единият брат - Любомир Кръстев, става летец в Долна Митрополия, като след 9.IХ.1944 година остава военен на второстепенна служба, а при създаването на Гражданската авиация е един от първите, записали се там летци. И двамата братя - Любомир и Кирил Кръстев (по-късно той работи във Военно издателство, партиен секретар в "Стрела", член на Градския комитет на партията), участват в нелегалната дейност на БКП.

        Зорка започва да подпомага нелегалната дейност на БКП чрез читалище "Аура", като разпространява позиви, плакати и други материали. За легална дейност читалище "Аура" организира певчески хорове и театрален състав. По това време "Аура" поддържа тесни връзки с читалище "Христо Ботев" и еврейското читалище в София.

През 1942 г. нелегалната група е разкрита. Зорка остава дежурна в читалището на 2 юни, а другите членове на групата отиват да празнуват. По това време в София пристигат германски военни части и един от членовете на групата се издава, като у него е открит пистолет. Впоследствие е задържан и предава всички.

        Зорка разказва: "Арестуваха ме вкъщи. Предателят посочил къде живея. Заведоха ме в Дирекция на полицията. Бяха арестували Васев, Самуилов, Челебиев, сестра ми Виолета, Андреева и Хана". Процесът на Зорка Домусчиева е воден от Станиш Станишев. Задържаните са прехвърлени в Централния софийски затвор, където е и целият Централен комитет. Разпитите ги води Станиш Станишев, като към жените се отнасят малко по-добре. Самите разпити протичат чрез бой, връзване на "прилеп" и удари по ходилата и краката.

Зорка си спомня: "Не говориш - бой, без вода, дават само солена риба. Между надзирателите имаше и читави хора.       Спомням си един, Димитър се казваше, той ми донесе варени яйца, други надзиратели нарочно не позволяваха на затворниците да спят, като тропаха по решетките. Който можа, издържа, който не можа... Спомням си, един път като ни водеха на разпит, в една отделна килия - някакъв човек ме попита: "Момиче, ти политическа ли си?" После разбрах, че това е Трайчо Костов."

      Килията, в която е затворена Зорка, се оказва една от съседните килии, в които са затворени хората от Централния комитет и Никола Вапцаров. Всички затворници знаят, че Вапцаров споделя същата килия като техните.

       "Когато го връщаха от разпит, го влачеха пребит по земята, а ние тропахме с прангите по решетките, викахме "Освободете го!" и пеехме песни да го окуражим"- казва Зорка.

       За затворниците се грижи медицинска сестра - Табакова. Храната в килията се разпределя между самите затворници по равно, на Зорка давали повече от нейните съкилийници, защото била в много лошо здравословно състояние: "Те винаги ми даваха повече, отколкото на другите, ама аз не исках".

       Делото на Зорка Домусчиева е прекратено поради липса на доказателства и тя е освободена в много лошо здравословно състояние. Така 9 септември 1944 г. я заварва на легло в болницата в тежко състояние, но въпреки това тя казва: "Новината ме вдигна на крака и отидох да посрещна съветските войски. Там срещнах един приятел, който беше задържан в затвора във Варна - Илия - беше дошъл с прангите... Ентусиазмът на хората беше голям - всички се радваха".
       В края на своя разказ Зорка споделя:
"Обръщам се към всички наши другари, които имат деца и внуци - нека да останат в България. Боли ме от това, че младите напускат родината ни. Затова ли се борихме?".

автор: Жеко Димитров
източник:http://www.duma.bg/node/42043