Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2012 21:29 - Народният съд- между легитимност и саморазправа
Автор: gsgbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2388 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.06.2012 21:32


Народният съд е истински травматично събитие в историята на България, но той не е първият подобен специален орган на държавното правосъдие в българската история. През 1919 г. е създаден „Закон за съдене и наказание на виновниците за Националната катастрофа”, но  на практика не влиза в сила. По същество Народният съд не може да бъде разглеждан извън контекста на общоевропейските събития след края на Втората световна война.
 
Споровете около неговата легитимността на Народния съд и характера на идеята за справедливост, която лежи в основата му, се подновяват периодично. Дебатът за Народния съд очевидно няма шанс да се реши в полза на някоя от страните, защитници или критици. Аргументите "за" и "против" са практически изчерпани, без една от страните да е отговорила с решаващ контрааргумент на другата, но историческата грешка, която поставя под въпрос обективността на разглежданите дела, е тази, че във Върховните състави на Народния съд не влизат съдии от страните-победителки и на практика всички състави на този съд работят под политически натиск. 

Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, е приет от Министерския съвет с Постановление № 6 от 30.09.1944 г. на основание чл. 47 от Търновската конституция.(„монархът под общата отговорност на министрите има право да издава наредби със силата на закон, които впоследствие да бъдат одобрени от първото свикано след това НС”)   Одобрен е от регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов с Указ № 22 от 4.10.1944 г. (Търновска Конституция,чл.25.Князът и наследникът нa пpecтoлa ce cчитaт пълнoлeтни нa 18-тa cи гoдинa, чл.26. Акo Князът вcтъпи нa пpecтoлa пpeди дa e дocтигнaл тaя възpacт, тo дo пълнoлeтиeтo му ce oтpeждa peгeнтcтвo и нacтoйничecтвo.)  (ДВ, бр. 219 от 1944 г.; изм. и доп. ДВ, бр. 261 от1944 г. и ДВ, бр. 9 от 1945 г.) и е в сила от 6.10.1944 г. Одобрен е и от Народното събрание с решение от 27.12.1945 г.

Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, съдържа материални, процесуални и съдоустройствени норми. Има обратно действие и обявява за престъпления деянията извършени през периода от 1.01.1941 до 9.09.1944 г. (действия и бездействия), които към момента на осъществяването им не са били престъпни. В десет точки на чл. 2 очертава признаците на престъпленията и предвидените за тях наказания. Учредява извънреден съд - Народен съд, за съдене извършителите на престъпленията по този закон чрез провеждане на бърза и съкратена наказателна процедура (чл. 1, 6, 7, 9 и 10).
Съдържащите се в Наредбата-закон норми имат временен характер. Те регулират обществените отношения, свързани с извършените преди 9.09.1944 г. деяния, които с оглед характера им и обстоятелствата, при които са били осъществени, не могат да бъдат извършени след тази дата.

Срокът на действието му е определен с разпоредбата на чл. 9, ал. 4, която задължава Народният съд да свърши заведените пред него дела в срок най-късно до 1.01.1945 г. Този срок по-късно е продължен до 31.03.1945 г. с Наредбата-закон за изменение и допълнение на НЗНС (ДВ, бр. 9 от 1945 г.). С настъпването на крайния срок този закон престава да действа и да регулира обществените отношения в бъдеще и от този момент не се прилага.

Законът, както и осъществената правораздавателна дейност на Народния съд, са потвърдени в чл.6 от Споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон, а именно: ”Нищо в това споразумение не намалява отговорността и не ограничава правата на националните или окупационните съдилища, които са вече създадени или ще бъдат създадени на всяка съюзническа територия или в Германия за съдене на военните престъпници”.
По силата на чл.5 от Парижкия договор на България със съюзените и сдружените сили от 10.II.1947 г., България се задължава да вземе всички необходими мерки, за да осигури задържането и предаването за съдене на лицата, обвинени в извършване на военни престъпления или на престъпления против мира и човечеството, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване.
             Народният съд в България е изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския военни трибунали. По същество Народния съд не се различава по обвиненията, които повдига, от Нюрнбергския процес. Основните обвинения в Нюрнберг са престъпления срещу мира, организирането на инвазии и нападения над други страни и агресивни войни в разрив с международното право и договори, включващо, но не ограничаващи се само с планирането, подготовката провокирането и започването на агресивна война или война, която нарушава международни договори, споразумения, рестъпления срещу човечеството. Жестокости и престъпления, включващи, но не ограничаващи се до, убийство, изтребване, поробване, депортиране, затваряне, измъчване, насилване или други безчовечни действия извършени срещу което и да е цивилно население или преследване на политическа, расова или религиозна основа, Да направим паралел между Народния съд и Нюрнбергския съд. Чл. 19 на Хартата на Нюрнберг:

"Трибуналът не е обвързан с технически правила за привеждане на доказателства, решава сам какви показания и доказателства са допустими и е задължен да бъде "експедитивен във възможно най-голяма степен. Той ще приеме всяко показание, което сметне, че притежава доказателствена стойност.” 

Съгласно Наредбата и Указ № 22/06.09.1944 Народният съд се състои от съдии, избирани от областните комитети на Отечествения фронт…”измежду най-добрите граждани на градове и села”. Съгласно чл. 5 се назначава главен народен обвинител и нужното число обвинители от Министерския съвет. Друга особеност на Народния съд е, че функциите на предварителното съдопроизводство и на прокуратурата са обединени. Провежда се възбуждане на наказателно преследване и постановяване на присъди и срещу починали лица и определяне на присъда, което е в разрез с разпоредбите на Наказателния закон, който е в сила по това време- чл. 71: Углавното преследване се изключва (т.1 ), „когато виновният умре”. (из Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията,свързани с нея Чл. 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от правата по чл.30 от Наказателния закон временно или завинаги.

Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него.

Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда, съгласно предшествуващата алинея. )
Основните Върховни състави на Народния съд са следните:

Първи върховен състав на Народния съд- подсъдими са регенти, министри, дворцови съветници от кабинетите от 1940 до 1944 г.
Основните обвинени от този състав са
Бившите регенти принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. О.з. Никола Михов
Бившите съветници на цар Борис ІІІ- Йордан Севов, Любомир Лулчев, Светослав Пименов, д-р Георги Хаджиев, д-р Петър Костов, Павел Груев, Петър Морфов, ген. О.з. Петър Жечев, Станислав Балан, Димитър Генчев
Бившите министри от първия кабинет на Богдан Филов- Богдан Филов, Петър Габровски, Добри Божилов и още 10.

Втори върховен състав на Народния съд- подсъдими са 110 народни представители от ХХV ОНС от 1.01.1941 до 09.09.1944 г., като основните обвинения са:
-          Одобрили и гласували присъединяването на България към Тристранния пакт
-          Одобрили пропускането на германските войски през България
-          Одобрили окупирането от нашите войски на югославски и гръцки територии
-          Гласували изменението на ЗЗД
-          Гласували Закона за защита на нацията
 
Трети върховен състав на Народния съд — за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на т. нар. Катинско клане и по трагедията във Виница;
 
Четвърти върховен състав на Народния съд- подсъдими са 140 души, бивши генерали и полковници, между които ген. Никола Жеков, ген. Христо Луков
Шести върховен състав на Народния съд- подсъдими са 104 души- издатели и редактори на вестници, списания, кореспонденти, журналисти, писатели, артисти и др.

Седми върховен състав на Народния съд- главният подсъдим е Александър Белен- пълномощник на Министерския съвет и комисар по еврейските въпрос и др.

Девети върховен състав на Народния съд- подсъдими са 86 бивши съдии и прокурори от специалните военни съдилища и Окръжните съдилища

Десети върховен състав на Народния съд- като подсъдими са привлечени шестима ръководители на БНБ начело с управителя Кирил Гунев и 85 служители на БНБ с освонви обвинения:
-          БНБ купувала германската марка със скрита премия над 200%
-          Насочване на целия износ към Германия с нереален курс на германската марка
-          БНБ монополизира цялата търговия само в Германия, като намалява премията на златните валути от 35% на 25%, като с това БНБ остава без златни девизи

Дванадесети върховен състав на Народния съд- известен като „Гестаповския процес”. Подсъдими са 176 души, останалите на японската и италианското разузнаване, всички бранници, легионери, секретни сътрудници и 10 жени.
Тринадесети върховен състав на Народния съд- подсъдими са служители на жандармерията

Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68. В съответствие с чл. 5 от Парижкия договор всички европейски държави приемат аналогични закони и съдилища.
 
 „Р Е Ш Е Н И Е  Н А  П О Л И Т Б Ю Р О  № 48 
 
взето в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72
 
   1.  Да се продължи чистката и подреждането на съдебния апарат,  като се поставят на отговорните постове  /председател и прокурор на областните съдилища,  началник на отделение, инспекторат и законодателен съвет,  главен секретар/  изпитани комунисти или проверени и сигурни отечественофронтовци.
 
За тая цел да се състави комисия в състав др.  др.  М[инчо] Нейчев, Ив[ан] Масларов и Н[икола] Павлов, която до 15 септември да провери хора за всички отговорни постове в съдебния апарат и замести негодните с подходящи хора.  Отговорен за работата на комисията да бъде др. Н[икола] Павлов, който до 15 септ[ември] да направи пред ПБ на ЦК на БРП/к/ доклад за свършеното.
 
Да се мобилизират партийни кадри -  адвокати -  за работа в съдебния апарат.
 
  2. Всички другари, заемащи отговорни длъжности в държавния апарат,  да се утвърждават от секретариата или от ПБ на ЦК на БРП/к/.
 
 3. Да се постигне пълно сработване между съдебните органи и милицията, като се установи между тях най-тесен контакт и сътрудничество.  Да се използват в цялата страна налучканите в София форми и опит в това отношение.
 
 4. Да се ликвидират все още продължаващите произволи в милицията,която трябва да се намира под контрола на съдебните органи. Милицията да няма право да задържи никого повече от 24 часа без разрешение на прокурора.
 
5. Да се внесе от СССР литература по съдебни въпроси.
 
6. Др. Югов да посочи конкретно всички закони,  които пречат на работата на милицията,  за да се внесат в тях съответните изменения.”
 
От заседанието на  Министерство на правосъдието
От 24 юли 1945 г. (из стенограма по доклад на Минчо Нейчев, министър на правосъдието за дейността на Министерство на правосъдието)
„Антон Югов: Основният въпрос,  по който трябва да сме наясно,  е каква законност трябва да създадем,  такава ли,  каквато съществуваше до 9  септември  или нова, ОФ законност? Едва ли има човек, който да оспорва нуждата от създаването на такава нова ОФ законност. Но когато говорим за установяването на здрава ОФ законност,  ние трябва да си дадем точна сметка за това,  дали можехме още в началния период да сковем нашите действия в рамките на някаква законност?  Можехме ли да ограничим действията на нашата милиция,  на въоръжения народ,  който трябваше решително да действуват срещу враговете на ОФ власт?
Много наши другари,  които говореха,  че се вършат беззакония,  с това те фактически пригласяха на вражеските елементи.  В това отношение неправилни са разбиранията и на др.  Борис Лозанов.
Др.  Минчо Нейчев подчерта,  че всички органи на правосъдието трябва да заработят по новому. Това ще стане тогава,  когато най- напред нашите другари започнат да мислят по новому. Не е работа до буквата,  а до духа на законите.  Ние ще се придържаме към известни установени форми, но преди всичко, ще се съобразяваме с интересите на ОФ власт.  Ако изхождаме от разбиранията на др.  Лозанов, като че ли трудно може да се намери  "законна" форма за борба срещу народните врагове. 
Истина е, че на много места милицията действува неправилно. Трябва да кажем,  обаче,  че в повечето случаи това е от неразбиране,  от непознаване законите,  а на места и от престараване”
 
 
 
„Решение
№ 243 София, 12 април 1995 година
В името на народа
Върховният съд на Република България второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март хиляда деветстотин деветдесет и шеста година в състав:
            Председател: Пенка Томчева
            Членове: Румен Ненков
            При секретар Д. Попова и в присъствието на
            Прокурорите Ив. Татарчев и К. Попова изслуша докладваното от член-съдията Р. Ненков дело № 707/1995 година
 
            С присъда от 1.11.1945 г., постановена в София по наказателно дело №2/1944 на Народния съд, втори състав, 126 души народни представители от 25-о Обикновено народно събрание са признати за виновни в това, че „за времето от 1.01.1941 до 9.09.1944 г. в пределите на България са изложили сигурността на държавата и поставили в опасност народните интереси, като са одобрили сключването на международни договори……, като за провеждането на горните деяния са допринесли дейно и съществено със своите действия, писания и слово, поради което и на основание чл.2, т.т.1,2,6,7 и 10 и чл.4 от Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи….и във връзка с чл. 60 от Наказателния закон са осъдени, както следва….
В интерес на обществото и с оглед на общоприетото разбиране за справедливост и морал след смъртта на осъдените това тяхно право може да бъде упражнено от главния прокурор на републиката. С други думи, производството за прегледа по реда на надзора пред Върховния съд дава възможност несправедливостта на един съдебен акт да бъде разкрита без ограничение във времето, изтекло след влизането му в сила. Както беше посочено по-горе, макар и специфичен по формиране и състав, учреденият през 1945 г. Народен съд е представлявал специален орган на държавното правосъдие, а не изключителен по смисъла на чл. 73, ал. 2 от тогава действащата Конституция на българското царство. Именно затова неговите присъди, макар и влизащи в сила със самото им постановяване, по същество са били актове на държавно правосъдие, чиято правилност подлежи на надзорна проверка….
Крайният резултат от надзорната проверка на влязлата в сила присъда от 1.02.1945 г., постановена по наказателно дело №2/1944 г. на Втори състав на Народния съд се свежда до констатацията, че по отношение на 124 от общо 126 осъдени лица е налице явна необоснованост на съдебния акт поради обективна и субективна несъставомерност на деянията, описани в обвинителния акт……В тази му част проверяваният съдебен акт следва да бъде отменен поради допуснати особено съществени нарушения по смисъла на чл. 356 във връзка с чл. 328, т. 4 НПК, а и при наличието на основанията по чл. 336 НПК във връзка с чл. 358 ал. 4 НПК подсъдимите трябва да бъдат признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение”
 
 
9 май 1945 г.  поставя окончателно край на нацизма и фашизма в Европа, но разправата с виновните за избухването на Втората световна война, както и на сътрудници на човеконенавистническата идеология започват в цяла Европа чрез решенията от Парижкия договор. Може би това е историческа необходимост, желание за възмездие у болшинството хора както в Европа, така и в България. Исторически трябва да приемем това.
 
 
Във Франция осъдените за профашистка дейност са 90 000, Белгия- 53 000, Холандия- 45 000, Чехословакия- 38 000, Унгария- 26 000, Дания- 15 000, България- 9 000.Официалните данни сочат, че народните съдилища в България са осъдили:
2 730 души на смърт
1 305 са осъдени на доживотен затвор,
5 520 са осъдени на различен срок затвор,
1 516 души са оправдани,
общо осъдени 9 606 .
 
За справка извънреден съд във Франция:
подсъдими 124 751
смъртни присъди- 7 037,
тежък принудителен труд- 13 221,
до живот- 2 777,
различни срокове затвор- 24 116,
общо осъдени- 44 364
 



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 821561
Постинги: 427
Коментари: 225
Гласове: 572