Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2012 13:39 - ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНИЯ ОТ СРЕДАТА НА 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК
Автор: gsgbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3268 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.04.2012 13:56


      Икономическата обвързаност на България с Германия е резултат от цялостната германска политика, която започва през 30-те години ХХ в. Спрямо цяла Югоизточна Европа. Нарастващата нужда на Германия от така наречените „сурови материали”, хранителни продукти и пазари за нейните промишлени стоки, умело са съчетани с неяните политически интереси в региона от средата на 30- те години. Постепенно с възстановяването на своя промишлен и военен потенциал германската политика насочва своите стремления също и към тази част на Европа, като логично нейните интереси са икономически и не търси прекрояване на границите. България, подобно на другите страни от този географски регион постепенно попада в икономическата сфера на Германия. Това е и причината за така създалите се търговски връзки между двете държави, а именно клиринговата търговия (начин на плащане чрез взаимно погасяване на непрекъснато възникващи насрещни вземания и задължения, без употребата на налични пари. система от безкасово разчитане за стоки, ценни книжа и услуги, основаваща се на зачитане на взаимните искания и задължения).
    Икономическите интереси вървят ръка за ръка с политическите, а те целят Германия да неутрализира фрайското влияние на Балканите доколкото е възможно. Но каква е нагласата на българските управляващи и общество?
    Деветнайсетомайският режим е твърде ограничен във възможностите си, за да може да маневрира на международното поле.стопанската обвързаност с Райха се засилва в противоречие с политическите отношения със Франция.  Те не позволяват такава обвързаност. Германската външна политика също не позволява донякъде възможните икономически игодни връзки (клиринга) да са за сметка на про-френската външна политика на България. Това е и причината българските управленски кръгове (по-специално деветнайсетомайците) да клонят стопански към Германи, а политически- към Франция (става въпрос за западноевропейската им ориентация, а не изобщо). След установяването на авторитарното управление в България може да се каже, че нещата се наместват и си идват на мястото. Тоест, постепенна, умерена външнополитичска преоригентация към Германия.
    Първата българо-германска клирингова спогодба обаче е подписана много по-рано от тези събития. На 22 август 1932 година между БНБ и Имперската банка е подписана спогодбата. Тя включва и предхождащия нея договор за търговия и корабоплаване от 24 юни 1932 г. тази спогодба влиза в сила от 1 септември 1932 година. С нея е направена първа крачка в увеличаването на германският дял в българската външна търговия, но с клиринговите мерки, които България получава срещу своите стоки, може да се купува само на германския пазар.
    Германската ориентация към България е предизвикана и от важното значение, което тя придава за провалянето на възможните блокови комбинации, дирижани от страните-победителки в Първата световна война. През 1934 година Германия повежда преговори с България за сключване на големи компенсационни сделки за износ на тютюн, в замяна на което трябва да бъдат внесени машини, електрически и други материали. Така по време на посещението на българския министър-председател Мушанов в Берлин през 1934 г.  той съобщава: „ От германска страна  се показа настойчив интерес”.  Но Мушанов изказва мнение и за евентуалната германска облагодетелстваност от сделката.  Въпреки дългото протакане на преговорите по нея, сделката е сключена на стойност над 900 млн.  лв.
    След 1934 – 1935 година Германия все по-усилено започва да форсира своята военна промишленост и чувства по-голяма нужда от индустриални суровини и хранителни продукти, които са едни от основните артикули на българската външна (износна) търговия. За да завили износа от България, Германия започва да плаща една значителна премия за българските стоки в германски марки. Това става така, защото България отчасти е един от източниците на сурови материали и храни за германския пазар и за които не трябва да плаща в чужда валута и защото германската страна намира доходно да преизнася български стоки и така да се доставя чужда валута срещу марки.
    Германия съзнателно започва да подтиква България да развива онези селскостопански и промишлени отрасли, които са занижени или липсват в немската промишленост. В България започва тенденция за значително засилване на индустриалните растения (тяхната площ), което се забелязва спрямо процентното сравнение на увеличението спрямо общата площ на всички култури. Стойността на индустриалните растения се увеличава също за сметка  и на зърнените храни и фуражните растения, въпреки че те също са обект на външната търговия. Увеличаването на индустриалните растения ( тютюн, слънчоглед, памук и др.) се насърчава главно чрез фиксирането на покупателните цени и предварителното закупуване на голяма част от производството. Освен увеличаването на посевните площи на тези култури се увеличава и тяхната първична обработка. Но Германия се интересува и от други видове селскостопанска продукция като ябълки, грозде, сливи (сушени), яйца, домашни птици и др. ( табл. 1)

    Във връзка със засилващите се търговски контакти между двете държави, България е посещавана от редица германски политически дейци. През 1935 година на посещение в София пристига фелдмаршал Херман Гьоринг. Въпреки частни характер на това посещение за Германия то е от икономическо значение с перспектива за политичско такова. По време на своето посещение в България Гьоринг, който е за една по-открита политика на сближение съ страните от региона, има срещи и с цар Борис ІІІ и редица други български държавници. Във връзка с това посещение един от кореспондентите на вестник „Варшавски куриер”, е изпратил съобщение, което е предизвикало жив интерес и в което се съобщава, че Гьоринг при разговорите си цар Борис, е предложил един конкретен план за доставяне на всички видове германско оръжие и авиация, като тези военни доставки се заплатят с компенсацииот тютюн. От друга страна, Гьоринг е намекнал, че Германия би била съгласна да отпусне и един заем на България от 10 години за посрещане на военните поръчки. Така вспоследствие на 12 март 1939 година е подписан секретен портокал между България и Германия,  по който Германия трябва да достави на България за две години въоръжение на сума около 30 милиона райхмарки. Допустимо е да се мисли, че още по време на своето посещение Гьоринг през 1935 година е направено подобно предложение и доразвито впоследствие. Това е и обяснението за обвързването в по-голямата икономическа симбиоза между двете държави, но в един по-късен етап, през края на 30-те години.
    През 1935-1936 година България все още се въздържа от открито обвързване с други държави и още повече нейното въоръжаване и превъоръжаване, напълно обяснимо защо. А именно- бдителността най-вече на нейните съседи.
    След присъединяването на Австрия към Райха, чрез така наречения аншлус през 1938 година, води до още по-засилен икономически интерес на Германия към Югоизточна Европа и България. Какво ще рече това?
    Още след връчването на акредитивните писма на новоназначения български посланик в Берлин Драганов, Хитлер заявява: „Ние успяхме да възвърнем към Райха тази немска страна, която стоеше отделена от нас. По този начин ние установихме една твърда граница на Запад и една такава на юг. В тези свои размери Германия ще може да разшири своите стопански връзки в Югоизточна Европа и с вашата страна, която е преди всичко аграрна и със своите сурови продукти може да разшири своя внос у нас”
    В навечерието на войната България продължава да се посещава от различни политически и икономически дейци. През април 1938 година пристига директорът на германската железница  Клайнмайн. На 27 април същата година в София пристигат 80 германски икономисти начело с бившия генерален губернатор  на Германска Източна Африка доктор Шнее.  Същият месец в София е организирана изложба на германияският периодичен печат, по повод на което България  е посетена от около 100 германски журналисти. В края на юли 1938 година пристига нова делегация от около 60 души начело с началника на „Германски трудов фронт” Лай. Групи от немски журналисти започват да правят пътувания из България с научна цел. Започва изучаването на българските пристанища и природа с цел улесняването на търговските взаимоотношения между двете държави.
    През септември 1938 година по време на обиколката си в Източна Европа германския министър на икономиката Функ посещава България. Значението, което е придадено на песещението ще проличи от следващите редове.
    През лятото на 1938 година преди обиколката Функ произнася голяма реч на панаира в Кьонингсберг, където ясно набелязва основните насоки и цели  на германската икономика извън нейните граници, главно в страните от Югоизточна Европа и Близкия изток. По време на последвалата обиколка Функ продължава да изтъква предимствата, които биха имали тези страни, ако свържат стопанствата си с това на Германия. По време на визитата си в София той заявява, че по Дунав съществува връзка, естестествен път на съобщения между Германия и тази част на Европа. Предвид на това Виена ще стане един от първите пунктове за икономически транзит, а каналът Рейн-Майн-Дунав е създал от своя страна естествен път на съобщения от Северно до Черно море. Той ще позволи от пътнотехническа гледна точка още по-интензивно да се изпозват естествените богаства на югоизточните страни, отколкото е било до сега.
    Това изказване е съобразено разбира се с външнополитическите интереси на Райха от този период и сочено от критиците на българо-немските отношения  не без основание като засилване на немската икономическа и политическа пропагада в България. Само че критиците използват по-остри и силно идеологизирани доводи.
    Западната преса обаче реагира твърде чувствително на пътуването на Фун в тази част на Европа. Естествено, че френската позиция е най-остра- във френския печат се дават сведения под шумни заглавия, като  „Стопанското проникване на Третия Райх на Балканите”, „Стопанска ос от Северно до Черно море”, „Към германски протекторат на Балканите” и др. Вестник „Ордр” например пише, чепрез последните седмици Германия не пропуска и най-малката възможност, за да се използва докрай големия успех на нейната дипломация в Мюнхен (съглашение, съставено в Мюнхенпрез 29 септември 1938 година и подписано на 30 септември същата година отпремиера на Великобритания Чембърлейн, премиера на Франция Даладие,райхсканцлера на Германия Хитлер и премиера на Италия Мусолини. Споразумението уговаря предаването на Судетска област от Чехословакия на Германия. Също така е широко известно като Мюнхенски сговор).” Този успех прекалено много засилигерманското политическои стопанско влияние сред дунавските и Балканските държави.”
    Английският печат малко по-умерен от френския, посочва посещението на Функ в България, като нова договореност за износ на селскостопански продукти и внос на германски промишлени стоки и военни материали.    
    Както се вижда от посочените данни и източници,  Германия има нужда от селскостопански и стратегически суровини и поради тази причина се засилват тенденциите за търговия с България въз основа на клиринга.(табл. 2) Българските управляващи от втората половина на 30-те години  поставят все по-често въпроса за отпускането на допълнителни кредити от немска страна. Съпътстващите ги преговори са продължителни, като Германия преследва своите интереси. По-късно е поставен въпроса за изплащането на кредита от страна на България с големи количества руда.  Така при разговор с Гьоринг на 14 ноември 1938 година българският посланик обявява, че България има възможнст да плати кредита от 45 милиона марки, ако той се отпусне по същите условия, по които е отпуснат кредита от 30 милиона марки. Кредитът се изплаща в сурови материали.
    Трябва да се отбележи, че в същото време Германия води икономически преговори с Румъния и Югославия. Така българският посленик в Берлин съобщава „че към трудностите за отпускане на искания кредит от 45 милиона марки се прибавят и пречките, които идат от страна на нашите съседни Югославия и Румъния. Изглежда, че било директно, било косвено, от тези страни са направени възражения.” Посланика продължава, че „може би при преговорите, които се водят между румънци и германци в този момент по стопански въпроси, за наша сметка ще бъдат уредени някои техни въпроси”.
    След 1934 година в геополитически план Германия тръгва по пътя на явното отхвърляне  и несъгласие с наложеното статукво в Европа от така наречената „Версайска система”. Но този път на ревизия на договорите, оспорване, несъглесие с тях и впоследствие до цялостното им анулиране върви постепенно и поетапно. Този процес върви така, успоредно с нарастващата икономическа мощ на Германия и нейната военна сила. Неговото начало е с идването на Хитлер на власт (това е и един от основните му лозунги), а неговият край завършва на 1 септември 1939 година, когато Великобритания и Франция разбират, че продължилите мирни отстъпки към германската политика са безсмислени и обявяват война на Германия няколко дни след нападението над Полша от германска страна ( 1 септември 1939 ).
    Подобно на Германия, България е победена страна и след Първата световна война също се намира в сходно положение с това на германците. Но прякото съпоставяне и сравнение между двете държави е немислимо, тъй като потенциала на двете страни е различен. Като се има предвид, човешкия ресурс на двете държави,  икономическите възможности (създали се особено за Германия още през 20- години, но не само те), географското положение и разположение и др. и др.  
    Бългалрската външна политика  в този период се приддържа твърда  към така нареченото мерно реализиране на договорите. А мирното реализиране напълно логично и без абсолютно никакво съмнение е постижимо само по един-единствен път и той е ясно какъв може да бъде.  От растящата историчска дистанция от края на Втората световна война до наши дни, все повече автори посочват все по-различни пътища за мирното реализиране, но трябва да бъдат съобразени с историческата действителност от 30-те години на ХХ век.  За съжаление единствената алтернатива от това време е само Германия (нейната политика), тъй като друга алтернатива не е имало. Цялостната преориентация на българската външна политика след 9 септември 1944 година, вече е друга, а оттам вече може да се изходи към други възможни алтернативи, но съобразени с новата външнополитическа ориентираност на България, която следва и до днес.
    Дипломатическата далновидност е следваната политика от 30-те години, тъй като тя се приддържа към мирната ревизия, надявайки се логично да се осъществи от Германия, но категорично без прякото обвързане в създалите се военни блокове и дипломатически споразумения, тъй като България може да попадне в уязвима зависимост от тях. А това вече е изпитано веднъж с катастрофални последствия.
    Българската дипломация се възползва от създалите се възможнсти на клиринговата търговия и доставки на немско оръжие и техника. Логично България няма откъде другаде да получи тези доставки, освен в замяна на суровини, тъй като военните ограничения по договорите са съблюдавани от победителите и съседните страни. Така през 1935 година е разрешено доставянето чрез спазаряване по доброволно съгласие на зенитни, планински и полски батареи, самолети, моторни коли и други видове въоръжение на стойност 342 милиона лева.  Разходът трябва да се изплати по клиринга с Германия в три последователни бюджета или на компенсационни начала срещу износ на определени артикули, освободени от всякакви мита и такси. Изпълнението на тази значителна тайна акция се възлага на немския военно-промишлен комплекс, защото само една победена сила, нарушила вече мирния си договор, може да подпомогне в това направление бившия си съюзник. Самата клирингова система допуска придобиването на голямо количество оръжие, изключително на разменни начала срещу тютюни, храни и суровини.     
    Тази дипломатичска игра си има своите изгоди и рискове, понеже влиза в тон с еквилибристиката на цар Борис ІІІ, дал да се разбере, че не ще бъде купен с военни доставки. Той постоянно изтъква разликата между омаломощена Германия и разгромена България и поддържа една перспективна ревизия. Минималната ревизионистична програма, Южна Добруджа и Западна Тракия, се приема като разумна, доколкото представлява обещаващо начало, обаче никога не се декларира от националното обединение. Докато Германия се бори срещу резултатите от една националната катастрофа, България носи бремето  и предпазливостта на две, което пречи при постигането на по-пълното разбирателство в този период между двете държави. Както Третия Райх плете дипломатическите си мрежи около България, така и тя се стреми да маневрира съобразно интересите си.
    Въпреки изявленията от германска страна за еднаквост на съдбата, международното положение на двете държави е различно, подобно на разликата в техния икономически и военен потенциал. При това съседните балкански държави всъщност не пречат на германското стопанско настъпление, използвайки предимството да го поставят в конкуренцията на англо-френското такова. Приетото класическо противопоставяне на малките държави има и своето обратно действие, което е сблъскването на интересите на великите сили. И в двата случая се търсят изгодите, макар и в различни размери.
    Важен инструмент на германската политика на Балканите е въпросът за военните доставки. Въоръжаването на Унгария и България е необходимо на Берлин с оглед на перспективното развитие на този район на континента , обаче остава въпроса срещу кого може да се насочи то. Непреодолимо трудно се оказва да се вкарат в един лагер, защитаващ немските интереси, бивши съюзници и противници, като се заличи между тях деленето на победени и победители. Освен това съществува взаимозавизимост между въоръжаване, политически и икономически интереси. Също така са съобразени и възможностите на тези държави да се обърнат към веннопромишлените комплекси на Италия, Австрия, Полша или Чехословакия.
    1935 година става начална при решителното отхвърляне на Версайската система, като след премахването на репарациите се нарушават ограничителните военни клаузи, за да се стигне до териториалните. Ето защо по-правилно е да се говори за особен вид симпатизиращ неутралитет по отношение на хитлеристка Германия, който не нарушава същността на българската необвързана политика.
    Така България избира заобиколния път на тайното въоръжаване, отговарящ най-добре на нейните малки възможности и съобразено с тежките условия на балканското обкръжение. Тя предпочита тактиката на поставяне пред свършените факти, ръководейки се от програмното схващане, че победените не нарушават диктати, а са в правото си да се освобождават от тях. Надеждите да се използва внимателно пробива във Версайската система, извършен от Третия Райх, се подсилва от обективното обстоятелство, че оттам именно е възможно доставянето на забранените видове бойна техника. Механизмът на клиринга потвърждава посоката на оръжейните доставки.
    Тесните икономически връзки между България и Германия от първата половина на 30-те години и постепенно засилващите се такива, слагат отпечатък върху цялата икономика на България в навечерието на Втората световна война. Тази икономическа обвързаност създава и условия за последвалото политическо обвързване, но не прекалено явно и категорично и не официално заявено, по-скоро по принуда до 1 март 1941 година, когато в Европа вече се водят военни действия, а войната е факт. До този момент България следва политиката на твърдост и постоянство (доколкото това е възможно), на мир и лоялно международно сътрудничество.
    Кръгът на заинтересованите от цялостното развитие на българо-германските отношения все повече се разширява и засяга почти всички сектори на общсетвения живот.
    
 



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1157750
Постинги: 427
Коментари: 228
Гласове: 595