Жеко Димитров :: Професор: Дрогирайте хората, за да приемат зеления Световен ред

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2012 19:00 - Професор: Дрогирайте хората, за да приемат зеления Световен ред

Прочетен: 1639 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.03.2012 19:03

Предлага се и генетично моделиране на бебета с цел намаляване на въглеродния им отпечатък върху планетата. „фармацефтично предизвикана непоносимост към месото“ чрез определени лекарствени препарати, които биха причинили извънредно силно отвращение към месото, а също така и чрез кожни лепенки, „стимулиращи имунната система да отхвърля обичайните телешки протеини“ Предложението за добавяне на литий към питейната вода като „стабилизатор на настроението“ например се представя с внушителна тежест. Изявени професори и психиатри призовават още и за изсипването на психотропни лекарства в питейната вода В нова научна публикация на списание „Етика, регулация и околна среда“ се твърди, че идеята за медикаментозно въздействие върху населението, за да се усили загрижеността му към околната среда, трябва да се вземе под сериозно внимание. Предлага се и генетично моделиране на бебета с цел намаляване на въглеродния им отпечатък върху планетата. В интервю за списание „Атлантик“ главният автор на научната публикация – С. Матю Лиао, професор по биоетика от Нюйоркския универитет – защитава тезата, че хората трябва да бъдат подложени на „биомедицински изменения“, за да се подпомогне борбата срещу климатичните промени. Предложените от Лиао мерки надхвърлят всичко написано от Алдъс Хъксли в антиутопичния му роман от 1932 г. „Прекрасният нов свят“, в който се разказва за една бъдеща научнообоснована диктатура, опитваща се чрез лекарства и генетични манипулации да постави човечеството в абсолютна робска подчиненост. Изразявайки съжалението си, че въведените въглеродни данъци не ще съумеят да намалят отделянето на въглероден газ в атмосферата, Лиао предлага алтернативни методи, като например „фармацефтично предизвикана непоносимост към месото“ чрез определени лекарствени препарати, които биха причинили извънредно силно отвращение към месото, а също така и чрез кожни лепенки, „стимулиращи имунната система да отхвърля обичайните телешки протеини“. В стремежа си да намали индивидуалния „въглероден отпечатък“ на хората, а също и количеството на консумираните от тях ресурси, Лиао предлага въвеждането на политика, сходна на водената от Китай за „едно дете на семейство“, само че малко по-гъвкава от нея, според която на родителите ще се дава възможност да избират между преспективата да имат едно едротелесно, две средни на ръст или пък три дребни деца. Прокарването на тази политика ще се постигне посредством „предимплантационна генетична диагностика“, с помощта на която човешки зародиши ще се имплантират в матката с оглед на тяхната потенциална височина или използвайки „лекарства, които ще потискат или усилват действието на бащините или майчините гени, за да повлияят на височината на новороденото“. На въпроса дали смята модификацията на бебета за етична или справедлива дейност, Лиао отговаря, че от морална гледна точка нуждата от противодействие на „климатичните промени“ е по-спешна. По-нататък той предполага, че използването на лекарствени средства, които „по фармацефтичен начин ще подобряват съчувствието и алтруизма“, би повлияло в положителна насока на „волята“ на хората да даряват средства за благотворителни организации като Оксфам, които поддържат идеята за глобалното затопляне. Лиао споделя: „Например аз може би знам, че би трябвало да напиша чек и да го изпратя на Оксфам, но поради слабост на волята, да не предприема самото действие. Но ако подобря харектеристиката си на съчувствена личност чрез медикаменти, може би бих преодолял тази слабост на волята и бих написал този чек.“ Разбира се, на същия този принцип лекарствата биха могли да се използват, за да подтикнат всеки човек към извършването на всевъзможни деяния. Това предоставя възможността на всеки с някаква степен на авторитарен контрол да кастрира по химичен път свободната воля на хората. Лиао уточнява в края на интервюто си за списание „Атлантик“, че фармацефтичната индустрия е показала ентусиазъм пред потенциалните финансови облаги, идващи от разработката на препарати, целящи „биомедицински изменения“. Професорът заявява: „Наскоро изнесох реч в университета в Йейл във връзка с предстоящата публикация, а в аудиторията присъстваше и гост, работещ за една от фармацефтичните компании; той явно беше на мнение, че може да са намери огромен пазар за предлаганите модификации.“ Журналистът от списание „Атлантик“, Рос Андерсен, все пак не съумява да разобличи идеите на Лиао в тяхната дълбока същност – те са инструменти на една научна диктатура, предложени в измамната опаковка на напредничава и либерална загриженост, целяща благото на планетата. Авторите на публикацията подчертават, че евентуалното прилагане на техните идеи ще е на „доброволен“ принцип, а не задължително. Обаче, както видяхме от прилагането на ваксинационната политика, родителите, опитващи се да предпазят децата си от опасните „имунизационни практики“, а и от всяка друга медицинска практика, която за момента е на „мода“, се сблъскват с последици, които на практика превръщат ваксините в задължителни. Имам предвид тормоза и наказанията, налагани от държавните и здравеопазващи органи при неспазване на ваксинационните изисквания. Защитата на фармацефтичното „подобрение“ на населението, изложена от Лиао, не е първа по рода си. Още през 1977 г. Джон Холдрън, който в момента е главен съветник по научните въпроси в Белия дом, написа книгата „Еконаука“, в която пропагандираше стерилизация на населението посредством лекарствени препарати, за да се спаси планетата. Масмедиите също играят роля в популяризирането на идеите за масово дрогиране на населението, за да бъде укротено. Предложението за добавяне на литий към питейната вода като „стабилизатор на настроението“ например се представя с внушителна тежест. Изявени професори и психиатри призовават още и за изсипването на психотропни лекарства в питейната вода. И така, за втори път в рамките само на няколко седмици шокиращо неетичните предложения на биоетиците си поправят път към заглавните страници на медиите. Предишния път ставаше въпрос за една спорна публикация, отпечатана в „Журнал по медицинска етика“, в която се застъпваше становището, че „абортът“ (убийството) на новородени бебета е допустим и би следвало да се легализира.

Нагоре