Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2012 08:19 - САМОЛЕТ ДАР-4
Автор: gsgbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2297 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.03.2012 08:20


 Краят на 20-те години се характеризира с бурно развитие на въздушния транспорт. България е мостът между Европа и Азия. Прекият път за Ориента минава през България и много европейски авиокомпании използват този път. Кацат по българските летища. И в България смятат, че е задължително създаването на собствен многомоторен пътнически самолет. Темата е обсъждана с полковник Попкръстев, който е на мнение, че липсата на многомоторни самолети в България не позволява на българските пилоти да усвоят полета с такива машини. Затова в интерес на бъдещата сигурност на полетите създаването им е наложително. Това трябва да се има предвид и това обединява полковник Попкръстев и инж. Винтер в предложението, извън работната програма на ДАР-Божурище да бъде създаден многомоторен самолет като тренировъчна машина, а също и за изпълнение на специални пътнически полети. По мнение на Винтер си заслужава идеята да бъде обсъдена детайлно. Главните въпроси са размерите на самолета и броят на двигателите. При обсъждането е решено пилотската кабина да е двуместна, с успоредно разположени места за пилотите и с двойно управление. За пътническата кабина са предвидени 4 места. Този вариант отговаря на изискването за простота и икономичност. По отношение на двигателите мнението по принци е, че те трябва да са с въздушно охлаждане. Възможният им брой е от 2 до 4. Приема се, че те ще са 2 или 3. За по-голяма сигурност е решено да са 3. Доставени са звездообразни двигатели Walter-Mars с единична мощност 107 kW/145 к.с. image След като основните положения около самолета са изяснени, групата на Винтер може да започне работа по проекта.
Окончателно е решено самолетът да е биплан, като два двигателя са разположени на долното крило и един в носа на самолета.


Самолетът ДАР-4 е с дървени крила и тяло със смесена конструкция – стоманени тръби, шперплат и плат. Пилотската кабина е добре остъклена. Зад нея е пътническият салон с 4 фотьойла.  Горното и долното крило се крепят към тялото, помежду си са съединени чрез система от стоманени обтекаеми стойки. Предната част на тялото има дървена конструкция с обшивка от дуралуминий и шперплат, останалата част е от стоманени тръби с обшивка от плат. Тялото с обшивка от дурал, плат и шперплат осигурява простота на конструкцията и малка собствена маса. Работата по ДАР-4 е значително по-трудна, отколкото по ДАР-3. Липсва информация за най-благоприятното аеродинамично разположение на моторите, за преодоляване на вибрациите от тяхната работа. Винтер е в състояние да реши тези проблеми теоретически и разчита на резултатите от летателните изпитания. Но за съжаление срокът на договора му изтича и той е принуден де прехвърли цялата отговорност за първия полет върху българските си колеги. Това е първи многомоторен самолет, строен в България. Работата започва през 1929 г. и през 1931 г. машината е готова за летателни изпитания. За резултатите от изпитанията Херман Винтер научава година по-късно, когато посещава близките на своята съпруга в София.* След отпътуването на Винтер от България, ДАР-4 в известен смисъл „осиротява” без идейната подкрепа на своя създател. Изпитанията започват без присъствието на главния конструктор. По време на изпитанията се проявяват различни недостатъци. Самолетът е изпитван от пилотите Рогев и Попганчев. Първи лети Рогев. В пътническия салон присъстват Цветан Лазаров, Петър Макавеев и други представители на конструкторския екип. Изпитанията продължава Петко Попганчев. Според изпитателя самолетът е главотежък, неустойчив при изкачване, а при снижение ъгълът на планиране е голям и крие опасност от забиване на самолета. За да избегне тази опасност Попганчев отнема оборотите на страничните двигатели, форсира средния и с притеглен назад щурвал снижава. Освен това при някои режими на работа страничните двигатели създават нетърпими вибрации в пътническата кабина. Присъдата на изпитателя обрича двугодишния труд на много конструктори и работници на унищожение. Самолетът е бракуван без да се направят опити за отстраняване на недостатъците, проявили се при изпитапията. Възможно е за това да е допринесло много и напускането на инж. Винтер на ДАР-Божурище, и заминаването му за Германия, а той като главен конструктор би се вълнувал най-силно от съдбата на самолета. Съдбата на ДАР-4 е интересна с това, че един голям самолет, в който са въплътени интелект и много материални средства, в един момент е изоставен само на основание на оценките на един, макар и авторитетен летец-изпитател. Нищо не е направено за да бъдат отстранени откритите недостатъци. Вероятно решаващ се е оказал фактът, че Херман Винтер е напуснал ДАР-Божурище. Въпреки всичко строителството на ДАР-4 е доказателство за възможностите на фирмата от Божурище. image


 


Тагове:   авиация,   дар-4,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1157802
Постинги: 427
Коментари: 228
Гласове: 595