Интернет се характеризира с две противоположни тенденции. Често е хвален за това, че открива нови пространства на свободата – мрежата позволява на всеки да се изрази, дава размах на свободата на словото, разчупва строгото разграничаване между научния елит и група пасивни ползватели на информацията, гарантира поток от динамична и в непрекъснато движение информация, пречи на контролирането от централната власт. Но, погледнат от друг ъгъл, Интернет е и средство, което улеснява контрола и управлението на поведението: всяко извършено в мрежата действие е проследимо, много и точни данни за сърфиращите могат лесно да бъдат събрани, вече нищо не е лично, големите предприятия могат да правят целенасочена реклама, а основните търсачки - частни доставчици (като Гугъл), както и публичните (напр. правителството на Китай) – изглежда все повече се налагат. Дали Интернет е новото място на свободата или е средство за контрол?

Интересно е това, че има опити за контрол върху интернет и отделните акаунти в различните социални мрежи. Напоследък се увеличава политическия контрол върху интернет, може да се каже, политическия натиск.  Това е факт не само в България, където се използват лични профили за политическа агитация в полза на определен политик или партия (личните профили са си лични профили и никой няма право да налага какво да се публикува в тях. Ако ли политиците искат да се разпространяват техните послания в интернет, да използват специално създадени за това профили и акаунти ), но и в чужбина.

Факт е, че цензура в интернет има в Китай, което не бива да ни очудва, Куба също се нарежда сред страните с политически контрол над интернет.

За типичен политически контрол над интернет прилагам една статия от АГЕНЦИЯ КРОС:

Венецуелският парламент одобри по-строго регулиране на интернет с последния пакет законодателни мерки, които укрепват социалистическата „революция" на президента Уго Чавес, преди новият парламент да положи клетва през януари, съобщи „Ройтерс". Според членове на Социалистическата партия законът изравнява страната с международното законодателство за контрол върху мрежата. Но опозиционни политици твърдят, че той е насочен към смазване на несъгласните с политиката на режима.

 Законът забранява материали, атакуващи „добрите обичаи", изразяващи неуважение към високопоставени политици или съдържащи обиди към президента. Той обаче засяга и защитници на свободата на изразяване, които правят сравнения с политиката на Китай и Куба в интернет. Според новите правила целият интернет-трафик се предвижда да минава през единствена точка за достъп, контролирана от правителството, което подклажда страховете на опозицията за надзор и цензура. Остава обаче неясно как правителството планира да премахне вече изградената комуникационна инфраструктура и дори дали това изобщо е технически възможно.