Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2011 01:49 - ОСНОВНИ МОДЕЛИ НА СОЦИАЛНАТА ПРОМЯНА
Автор: gsgbg Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4449 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.04.2011 13:11


Съвременността предлага ситуация, която е особена, дори специфична. Особеността се състои в съществуването на многобройни концепции, хипотези,  дори и  теории за единствената голяма обществена промяна, разделяща "традиционното" от "модерното" общество. Специфичното е, че в тази френетична надпревара делът на социолозите е по малък от този на етнолозите, а на историците - по-малък от предните два.  Към днешна дата безспорния приоритет на изследвания, реконструиращи развитието на Обществото по време на "Големия преход" засилва значително полюса на теориите като "специфика" пред този на теориите като обща релевантност. Затова в общи линии съвремието е изключено от тях. Тази характерна черта на изследователския фонд  задължава да се  направи по-обстоен преглед на неговите постижения, недостатъци и перспективи.

 Трудностите идват от нееднаквата степен на развитост на обществата, чиято "граница" се поставя по-видимо в етноложки, отколкото в чисто исторически план. Това  предопределя съществени отлики в третирането им като идентичност.

На пръв поглед въпросът има ли теория или  модел за социална промяна е риторичен. Поради това той трябва да бъде  разгледан от две различни гледни точки. Има единодушие по въпроса, че поглед от общото към частното в общественото развитие  говори за автентични социални промени, чиято кулминация е  появата и на различни модели. Доколко  те прилягат към историческата действителност и доколко  могат да бъдат променяни?

 Трябва да се подчертае, че терминът "социална промяна" е двусмислен и неясен. Често в  речта той се използва за корекция на съотношения между различни "социални класи", но също така и в по-широк смисъл, включващ политическа, икономическа, организационна и културна област. Акцентът в следващите редове ще бъде възможно най-широкия смисъл на понятието.  

Хипотезите за социалната промяна са дискусионни. Още по-противоречиви са създадените модели.  Съществуват и "различни" философии на историята. Сред тях  са еврейско-християнската философия на историята и "модернизираният" й модел.  За цикличност на социалната промяна говорят  класически теории, отбелязани от Макиавели и други представители на Ренесанса. Като съдържание в понятието трябва да се  включат и идеите от великото XlV столетие на арабския Ибн Калдун; в по-ново време от Шпенглеровия "Залез на Запада" или от вече споменатите студии на Aрнолд Тойнби. В по-тесен смисъл цикличните теории включват "дългите вълни" на Кондратиев, "късите икономически цикли" на Джуглар и "движението на елита" на Вилфредо Парето.  Дифузионизмът, който също оказва известно влияние в моделирането, в някои от детайлите си , е разглеждан от индийския социолог M. Сринивас и от френския историк Жорж Дюби. Независимо от слабото му приложение при опитите за създаване модели на промяната,  значението на културната дифузия не е маловажно.

Проблемът с моделите на социалната промяна най-общо се заключава в конкуренцията между две главни схеми, които са и най-разпространени.. Едната е т.нар. ЕВОЛЮЦИОНЕН МОДЕЛ, другата- МОДЕЛ НА КОНФЛИКТА, известни и като  "Спенсъров" и "Марксов" модел.

Спенсър е за модел, който включва социалната еволюция или промяна. Този процес  се описва с термини като "структурна диференциация" или, според думите на самия Спенсър това е път от "несъгласувана към съгласувана хомогенност".

 МОДЕЛ НА СПЕНСЪР- Дюркем предлага разменяне на местата на простата механична солидарност  с по-комплексна органична солидарност (солидарност на сложното). Това е възможно благодарение на нарастващото обществено разделение на труда.  Дюркем се опитва да издигне термина "еволюция", като в същото време определя че световната история е необратима тенденция към по-комплексни форми на организацията като бюрокрация и капитализъм. Тази  еднопосочност на развитието улеснява всеки опит за синтез по идеите за социална промяна на Дюркем и Вебер. Извършва го Толкът Парсънз. Резултатът е модел на модернизацията, в който процеса на промяна служи като основа на развитието, за да докаже стимулирането на адаптационните качества на Обществото. Освен това, според еволюционистите "традиционното" и "модерното" Общество са социални нетехнически типове организации със следните характеристики:

1. Традиционното общество йерархически се базира на разликата във времето на поява  на елементите си и поради това  социалната мобилност в него е слаба. Модерната йерархия  се опира на постигнати качества на индивидите  и поради това  мобилността е голяма. В тази структура едно общество на "съсловия" би могло да заеме мястото на общество от "класи", като  придобие и големи възможности за действие.  В традиционното общество основата, на която се опира и развива, е тясна. Тя е от малка група хора, в която всеки знае всичко за всички. Според израза на Фердинанд Тьони основата е тип не особено регламентирана комуна. След модернизацията  основата, на която се изграждат всички останали отношения, става по-широка, придобива качествата на общество. В икономическата сфера това се проявява като пазар с формулирани от  Адам Смит "невидими ръце". Според Макс Вебер в политическата сфера това общество взема формата на бюрокрация.  Групите, които са поставени лице в лице не изчезват, а се пригодяват  към новата ситуация. За да могат да действуват в "новото" общество, те приемат  формата на доброволни асоциации със специфични професионални, църковни, клубни, политически дейности.

 2 . Нетехническите модели на социалната организация са асоциации с нетехническа насоченост. В традиционното общество, където промените са бавни, хората са враждебни на промяната или се стремят да не я забелязват. Това е  важен елемент  на промяната, описван като "структурна амнезия".  Членовете на модерното общество, в което промените са много бързи и постоянни, осъзнават промените, като се  възползват от тях. Човечеството или по-голямата част от него се движи в ситуация, в която новото е начин на употреба.  В началото  на 18. век  за Западна Европа бъдещето вече не се схваща като точна репродукция на настоящето, а като време за развитие на проекти и тенденции.

3. Обикновено културата на традиционното общество се описва като религиозна и ирационална, а тази на модерното общество -  светска, рационална и научна. Вебер открива наличието на общо секуларизиране, което нарича "разочарованието на света , а по-рационалните форми на организация - бюрократизиране на света. Според него това изчерпва централните характеристики на разлики  между традиционното и модерното или индустриално общество. Паралелът между този най-общ модел на социокултурна промяна и някои по-известни  модели на икономическо и политическо развитие намалява неговата неопределеност.

 Според някои социални теоретици , че  моделът на Спенсър има много неудобства и го квалифицират като триумф на телеологичната мисъл. Други, които се приддържат към   икономическата история, подчертават наслагващите се проблеми от екологичен план и илюстрират модела с апокалиптични картини, чието изтриване е възможно, само ако "еволюцията" доведе до решения за нови ресурси на мястото на изчезващите.

  Еволюционният модел в последно време  е силно критикуван. Идеята за последователност на социалните промени  по-често е видима за историците, отколкото за социолозите. Затова и концепцията за еволюция заедно с  Дарвиновата теория не може да се отхвърли лесно.

 Заедно  с появата на критически изследвания, не са по-малко останалите, които подчертават достойнствата на еволюционния модел. Позитивна е характеристиката която дава на модела Джозеф Ли при изследвания върху Ирландия. Друго доказателство за достойнства на модела са редица проучвания на немски историци. Томас Нипердай и Ханс-Улрих Велер формулират промените в немското общество в късния XVlll в. като модернизационна еволюция. Примерите на Нипердай са свързани с бързото нарастване на доброволните асоциации в хода на преминаването от традиционно към модерно общество. Велер също допринася за емпиричен пълнеж на модела като развива теория за "отбранителна модернизация". За него реформите в Прусия и останала Германия между 1879 и 1815 г. (аграрни и административни) са отговор на Френската революция и експанзията на Наполеоновия политически идеал. Идеята за "отбранителна модернизация" става по-ясна ако се разшири обсега на понятието. Например традиционното разбиране за "осуетената реформация", моделирана от "осуетената революция" предполага, че католическата църква се реформира в средата на XVl в. като реакция на протестантската реформация. Също така някои от движенията за реформация през XlX в., например на младотурците в Османската империя, реставрацията на Мейджи в Япония и др., могат да се оценяват като отговор на западната "агресия" или поне като допринасяща, наред с вътрешните самостоятелни и специфични процеси, за промяната.

          Какви са недостатъците  на теорията и нейния схематизиран модел?- Известно е, че тя се формулира като определено кредо на индустриалните страни в късния XlX в. Опитите за пренасяне на модела през 50-те години в Третия свят, за да се възпре прескачането на установени европейски норми, не постига целта си. Моделът губи предопределената си  виталност. Той не може да отговори на многобройни въпроси. Обществото не се движи неотклонно към специализация, централизация, усложняване и т.н. Някои от привържениците за модернизиране на теорията, като C. Айзенщат например, защитават идеята за "връщане към децентрализацията" при теоретично неотклонен път към все по пълна централизация.

                                              

 

 

 

            Историческата наука има съмнения относно теорията, описана в Спенсъровия модел като иманетно присъща на социалната система чрез вътрешно развитие на нейния потенциал.  Съмненията  не изключват, че може да се касае за случай на изолация на част от обществото от останалата и в избраната част да се развиват очаквани процеси. На практика много инстанции биха могли да открият в социалната промяна провокиране на разликите в културите.

                                              

 

                              КОНФЛИКТЕН МОДЕЛ- МАРКС

 

             С една дума този модел може да се нарече модел  на конфликтността. Основното в него е последователна смяна на  обществата  в зависимост от икономическите системи (начин на производство), в които развиващи се вътрешни конфликти водят до кризи, революции и непрекъсната промяна. От тази гледна точка, голямата разлика между еволюционния модел и конфликтния е определена статичност на първия и задължителна динамика за втория. Конфликтният модел има в теорията си много несъответствия  и преувеличения. Маркс включва в схемата си последователност на социални форми - първботни, робовладелски, феодални, капиталистически, социалистически и комунистически. Феодализмът и капитализмът са социално-икономически формации в опозиция. В модела са представени и обяснени с многобройни детайли. Маркс опростява социалните промени и ги обяснява с фундаментални термини (вътрешни за социума), обхващащи вътрешната динамика на начина на производство.

           В Марксовия модел  съществува възможнoст за подреждане на елементите в "погрешна посока". Това в различие от Спенсъровата праволинейна схема обяснява редица обществени процеси като т.нар. рефеодализация на Испания и Италия, възраждането на крепостничество, дори робовладение в Централна и Източна Европа по време, когато в Нидерландия и Англия се заражда ново общество. Този проблем намира място в много изследвания, от които най-значимо е това на Имануел Уолерстейн за ролята и взаимодействието между зони от центъра и тези от периферията на конкретни обществени системи.

          Второ - в Марксовия модел има  място за обяснения на съотношения и развитие с неприсъщи, външни за модела социални проявления. Противоречиви са обясненията от 50-те години за преминаване от феодализъм към капитализъм. Обяснението на Пол Суизи за залеза на феодализма, новото отваряне на Средиземноморието и последващо развитие на градове и търговия е посрещното от групов социологически и исторически протест. От друга страна,  Маркс счита, че азиaтското общество разполага с вътрешен организъм за промяна. Пишейки за мисията на Англия в Индия, той предполага, че функционирането на английското управление е имало за цел унищожение на заварените структури, за да стане промяната възможна. Накратко, там където Спенсър предполага процес на модернизация като възможност за паралено развитие в различни региони, Маркс предлага по-глобален подход и връзка между промените в различните общества. Уолерстейн изследва този проблем и достига до интересни изводи за външните взаимодействия при промените.

          На трето място, Маркс е сигурен в механиката на социалната промяна. В неговия  модел тя е най-добре разработена за прехода на Обществото от феодална към капиталистическа по тип обществено-икономическа формация.

            Очевидно схемата племе - робовладение - феодализъм - капита-лизъм - социализъм не е линейна. Маркс  има предвид и залага в концепцията си  единствено европейската история.   Той описва крачките от античност към феодализъм като вълни от абсолютистични държави с различни характеристики. Барингтън Мур, от своя страна, различава три главни исторически пътя към модерния свят. Класическият път е този на буржоазните революции, като примерите са Англия, Франция и САЩ. Следващият е по-скоро селска, отколкото пролетарска революция в случаите с Русия и Китай. Третият е консервативна революция или революция отогоре в случаите с Прусия и Япония.

          Най-важната отлика на Марксовия модел е акцентът, който се прави върху революцията. В Спенсъровия - промяната е плавна постепенна и автоматична. В Марксовия - тя е рязка и се установява при драматични обстоятелства. Този модел, за разлика от еволюционния, повдига въпроса  за връзката между политиката и социалната промяна. В модела намира място и проблема за човешката дейност. Тя е формулирана в известната фраза, че човек прави историята по негов собствен избор. На база на отлики в интерпретацията на тази епиграма, последователите на Маркс се разделят на "политически" и "икономически" марксисти.

         





Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1157776
Постинги: 427
Коментари: 228
Гласове: 595